Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
През деветдесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на селскуто язовир с Ангел и Иван - надлъгваме се, кой с колко мацки спал, колко пъти, че кога, че къде и така, недей се прай, че и ти не си лъгал.
На по 16 години сме, а нищо, само хормони, фантазии и лъжи ни в тиквите, разпускаме напрежението с Памела Андесън (сиреч дясната ръка)по 7-8 пъти на ден, опитвал съм и с левата (Лили Иванова), но е много неудобно. Така де, тоз материал, дето сме го изхабили, моеши на три азиатски държави банките за сперма да захраним за 50 години напред, ама на... боздисваме го.
Няма любов, няма романтика, няма кой да ти изпере гащите, няма за кого едно цвете да откраднеш - та, девствени сме с една дума - ама ти недей казва, да си остане между нас си...
Всеки петък се борим с девствеността, сиреч на дискотеката на автогарата, колко е дискотека под въпрос - две колони Респром - Майсторе, Майсторе, Ой, Тигре, Тигре и Сашка Васева, волумето на махх, водка фалшименто, топла бира и така.
Та стоим си поредния петък аз, Ачката и Ваню и си говорим за Филипинка, селската красавица, така де звезда - по модерному. Сърбаме бирата, гледаме колите минават и заминават, а ние оставаме, все едно времето е спряло. Говорим си...
- Аз като я видя, направо я хващам за дирника и към тоалетните - заявява гордо Ангел и отпива от топлата бирица - ехе, колко пъти съм я минавал.
- Тя ми е съседка, нито един път не съм те виждал с нея - контрира го Иван - виж аз по съседски там. Ехееее.
- Кой аз ли, ве, Иване, как не те е срам да лъжеш, ве
И започва една, кой, ама къде, ама как и т.н.
Та не щеш ли, точно в разгара на този разговор (надлъгване) влиза и тя - дамата на нашите мечти, обекта на нашите най-съкровени въжделния, селската к.... така де, звезда - Филипинка и сяда при нас.
Ние си гълтаме граматиката и си мислим некой да не ù казал нещо и да ни накъпе шамарите - да сме за резил на цело село после. Тя на двадесет и две, с една ми ти черна коса, с едни големи очи, леко мургава, истинска жена, ейй, не е като днешните. Пиеме си топлата бирица и гледаме небото - звезди, звезди, ума да ти зайде и Филипинка там.
А тя - тананика си някаква песен, ръгам го аз Ангел под масата и му соча тоалетните - сиреч да я води, да видим как се прави, а той, серсемина неден, си ближе празната бутилка и се прави, че има нещо в нея.
Ей пък и тя не спира да ме гледа и като ги издула онези бомби като Лозенградски пъпеши, ама от сладките, очи големи и влажни като на крава юница. Малиии и по едно време, като се барна по междукрачието под онази ти ми пола, малиииии, дедииии. Срам, не срам, одървих се аз, навлекох антерийката както беше 40 градуса да се покрия малко. Гледам Ваню и той така. И по едно време мене ми дойде идеята - ама ей така като на филмите от горе - усещаш как нещо велико пада, пада, пада и прас - право в твойта чутура (поневга и птичите говнищаци падат по същио начин).
Правя знак аз да идем към кензефа, навираме се тримата там и аз викам - момчета, тази ме обича, вижте, само мене гледа и се почесва, това е знак, еййй!!!
Онези сеирджии само това и чакат:
- Да бе, Николайка, така е, давай, атакувай, с тебе сме.
Ех, мамата му, колко съм умен, разбирам ги тези неща. Ой, тигре, тигре, и се започна, че се свърши.
По едно време идва Димчо минцифайиката (известен още като Тъпото) и вика:
- Какво правите тука, ва ейй?!
- Пикайме, началство - какво да правим ?! - казвам му аз и му подавам ръка.
- И тримата ли, ва еййй ?! - брех откъде го извади този милиционерски нюх, тъп е като гол охлюв, ама карай.
- Зор, началство.
Отиваме, пак сядаме на масата, аз си гълтам граматиката, стоя и излъчвам сексапил, обаче жега да си е... мамата и оставям антерийката - по едно време тя ме загледа ципа, той Джони Бони пак се надигнал да види Филипнка.
- Абе, на тебе май ти се е дое... (таквозкало), а?!
- Ами, ами... ъм ъм - като Трабант, натварен с тикви до дупка по нанагорнище.
- Бива такъв ерген като теб в беда оставя ли се, от днес ще си ми гадже, нали така?!
- Ами така. - рекох аз зарадвано.
- Добре, дай ми пари да си купя ластична пола, така правят гаджетата. - казва тя.
Ей това е любовта, пет секунди радост и после сметката, моля. Ама пет секунди са си пет секунди, еййййййййййййййййй.
- Добре... - бъркам у джебека аз и вадя двата лева, който си бех спастрил за лебец. - и ги прасвам на масата.
- Кви са тези два лева бе, малоумник - озъби се онази - ти дъвки ли ще ми купуваш. - До утре да си ми купил една пола или никакво гадже не си ми.
Гледам я как излиза с онзи ти ми задник, като на млада кобилка.Веднага се виждам как нося на дамата на моето сърце ластичната пола. Ще купя, как нема да купя, гаджета сме - нема да ходи гола, я. Събираме се пред дискотеката, чудим се откъде да земем някой лев - да краднем, то нема от кого, да вземем на заем, нема глупаци (освен Димо Минцифайката, ама той ще ни бие после).
Та тогава Иван го споходи мисълта както редко щастие... не е толкоз прост, колкото изглежда, еййй.
- Банда, след мен. - изкомандва. - Знам кой има пари.
Та казана дума - хвърлен камък, отиваме до Павлин Гражданина и му викам пред тях до прозореца:
- Пич (те нали в градо така си викат) ела тука да си лафим - много ме бива, ей, със западните думи, така го извъртам като цел столичанин, много ме бива, ей.
- Кажи бе, Ники - пак ли ще ме биете?! - пита той зад вратата.
- Няма ве, тва за добре дошъл се праи по 1-2 пъти - няма, вече сме приятели - лошо започнаха преговорите, мисля си.
- Е вие само тази седмица вече три пъти ме бихте - опонира той, много е смел зад вратата. Като Сер/и/Гей СтаниШеф от трибуната много смел, а като слезе, вече се навел.
- Два-три, кой ти ги брои, на нас не ни се свиди, колкото повече - толкова повече - заключвам философски аз.
- И по-големи приятели - приглася Ангел отстрани.
Павката отключва врата.
- Ей на този сега като му шибна един - звери се Иван.
Пак се заключва.
- Трай ве и му прасвам един зад врата, помни - защо сме тука!!! Жертви требват в името на Любофта, да му вземем парите и после пито-платено.
Излиза Павката наплашен като на селу кмета пред избори.
- Имаш ли пари, Павка, ще те правим мъж?! - питам аз без много увъртания.
- Абе имам тука в касичката, пестил съм си за ново колело. Ама как се става мъж, пита той?!
- Косми по пищова имаш ли - пита Ангел.
- Имам, казва той и показва - гордо, там джунгла, като на Джими Хендрикс прическата.
- Браво, ей такива хора ни трябват за нас, за бандата, за кво ти е колело, ела ще те правим мъж, ще те водим да видиш гола жена - Филипинка. - казва Иван.
Аз не се сдържам, да се смея ли, да плача ли, грабвам го настрани:
- Абе, ти луд ли си ве, гаджето да ми гледа голо този градски мискинин.
- Трай, нали да му земем парите, ве, и това е. - цели ме с мойте лайна Ванката.
Речено-сторено, дава парите той, купувам аз полата, носим я, аз и Павлин, мъкне се като муле след мен, да види гола жена. Бой, майкааааа, наритваме го едно хубаво и това е - ще ми гледа гаджето голо - айде ве.
Звъня аз, давам полата тя ми вика - ела утре след обед, като ги няма нашите да свършим работата. - и ми намига дяволито.
Бам в къщи, да се подготвя, голем ден е утре. Изкъпах се вода от кладенеца, студена, зъзна, ама жертви требе в името на Любовта. Качих се в спалнята на бабата, там парфюм "Фани ардан", баба го скатала и всеки празник слага по една капка. Сипвам аз юнашката в шепата и натърквам хубаво Джони Бони с парфюма.
- Иеееейййййй - цяла нощ вих като вълк при пълнолуние - 90 градуса спирт. Жертви трябват в името на ЛюбоФта...
Големият ден 27 август 1997... след обед:
Минал съм през оградата на кметството да напазарувам цветя, облякъл съм си на дедо костюма от бала и се явявам като лорд.
– Влизай вътре, че баба ще си дойде след един час - грабва ме от вратата дамата на моето сърце.
Съблича се тя надве-натри. Почва и мен, борих се малко, не се давам лесно, ама нали е кака, ме надви. Та веке сме голи и двамата и:
Навежда се тя да види Джони Бони, аз викам ще го мириши дали е чист и се кефя, че съм къпан и с Фани Ардан, пък тя почна да го цалува. Малии, голем кеф.
Разкикецва се на леглото милата и ми прави знак към онова место.
Пъхам аз едно кутре вътре да видя дали има място.
Место има бол, даже целия да влезеш вътре, не Атлантида, а Антлантика ще потъне там.
- Не така - тя вика, - я иди в кухнята и вземи малко вазелин.
Вазелин, мазелин, много знам аз кво е туй, отивам в кухнята - гледам баща ù пържил нещо със свинска мас, ще свърши работа - грибвам една шепа.
Връщам се. Бам на междукрачието, натръквам едно хубаво и почвам да жуля с Джони Бони. А уим бо уей - А уим бо уей - А уим бо уей - Ин да джънгъл да майти джънгъл да Лайон слиип тонайт А уим бо е - А уим бо е - А уим бо е
Ииии, малииии, дидииииии - голям кеф. Колчем се сетя и пак се удървя.
По едно време тя взе да ме блъска и вика:
- Гори, Гори. - еййй, кефа си са аз - голяма съм работа.
- Знам, че съм огън ма, Филипинце, трай сига. Не пола, ами и моя панталон ще ти дам. (та малко след това разбрах, че баща ù пържил люти чушки в маста)
Та в точно в този наш дълбоко съкровен момент дойде и бабата, като ме подбра с дръжката на онази метла по задника, дето ù позоря момичето, още предсказвам застудявания по-добре от Времето по БТВ.
От този ден съм най-видния ерген на селу, не щото съм най-голем (на бой и на кила), а ми се носи славата чак до Бутово и иде мало и големо да види тоз юнак (сиреч мен), дето направи Филипинка да не може един месец да ходи със събрани крака.
Ей това е ЛюбоФ.
© Николай Все права защищены