19 февр. 2009 г., 16:41

За първи път 

  Проза » Письма
990 0 2
3 мин за четене
Вдъхновено от „Седем”
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна.
Едно легло. Две тела. Вечност.
Една стая. Четири стени. Безвремие.
Ти и аз. Полузаспали в здрава прегръдка. Пръстите ти галят тялото ми. Замайващо. Упойващо.
Шепна името ти. И с очи те моля. Да не спираш. А ти се усмихваш. Правиш го винаги. Когато се гърча обезумяла в ръцете ти. И не спираш. Докато не ме разпилееш на хиляди сияещи късчета.
За първи път е. Всеки път. Когато ме докосваш.
За първи път е. Всеки път. Когато ме целуваш.
За първи път е. Всеки път. Когато те погледна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Все права защищены

Предложения
: ??:??