За шестата смърт ще живея - 9 глава

Пред шатрата имаше сто човека, ровещи в чиниите си. Бартак приближи със своята, която бе взел пътьом. Още не знаеше, че вътре има вечеря, приготвена от Ток.

• Идва! – Сегеван го забеляза пръв.

Докато успеят всички да се изправят, Бартак седна сред тях.

• Поне да бяхте запалили огън, става много поуютно.

Отпуснаха се обратно, чакайки думите му. Беше необичайно за тях. И за него.

• Днес се срещнах с хора, които до вчера мислех за недостижими. Изговорих много умни приказки и не знам дали ми останаха такива. Повечето от вас не ме познават, други са чували за Трошача. Това прозвище вече не съществува, сдобрих се с дърводелците и се уверих, че са земни хора. Те не са тръгнали на война, войната е дошла при тях, докато вие всеки ден се учите да убивате.

Не съм се възгордял от поста си, нито съм го искал. Винаги ще помня мъжете, които бяха мои приятели, но умряха. Не искам и вие да умирате.

Какво искам? Да повярвате не само в себе си, а в човека до вас. Да бъдете готови да дадете живота си за него. И да не се наложи, защото никой от вас няма да остане незащитен, ако е заобиколен от приятели. Преди сте били различни, сега сте еднакви. Един ред, една сила, една стена!

Искам да ви запомнят като Безсмъртните, да има легенди за вас, да се пеят песни. Да изгоните страха. Не сме дошли да умираме, а да живеем.

Доволните възгласи бяха нарушени от излезлия от шатрата Тагнус Болтаней.

• Какво става? Казах ти, че ще пием вино тази вечер и ти вече не се подчиняваш? Да си призная честно, вътре е поскучно от тук. Ток, донеси бурето! И чаши, колкото има.

На следващия ден Бартак почти не излезе от шатрата. Оправяше всички документи, проведе няколко срещи с хора, доведени от Ток. Тагнус го нямаше, обикаляше по другите реторхи. Останалите стотници поседяха край масата, повъртяха се, накрая се престрашиха:

• Подочуваме какво правиш. Да се включим и ние, а?
• На драго сърце. Ще ми помогнете много.

Следобеда вече дърводелци мъкнеха материали и хлопаха отвън. Една каруца пристигна от обоза, Бартак посочи къде да разтовари, като първо погледна качеството на учебните мечове. Когато Тагнус се върна, във втора кипеше работа. Офицерът се досети кой е отговорен за това и го намери бързо.

• Правиш маси за войниците? За чия сметка?
• За моя, господарю – отвърна спокойно новият стотник. – Хората имат нужда от малко удобства, не е толкова скъпо.
• Скъпо или не, няма да ти позволя да си харчиш парите. Кралят има достатъчно, той ще плати. Какви други щуротии се случиха докато ме няма?
• Говорих с трета, господарю. Утре ще си направим съревнование.
• Явно няма да скучая с теб. Но не забравяй, че си само стотник. За всяка промяна и инициатива трябва да питаш първо мен.
• Може ли, господарю?
• И стига с това „господарю“, кой ти го втълпи?
• Генералът.

Тагнус се засмя:

• На колко години си, Бартак?
• Ще навърша осемнайсет.
• Може би си наймладият стотник в историята. Ще наредя да проверят хрониките. Знаеш ли, Бартак, че друг офицер не би допуснал това, което правиш? Веднага ще те разжалват, може и да те обесят за своеволие. Повечето не обичат промените. За нас това е един вид заточение, далеч от комфорта на замъците, от бляскавия живот, пировете и наконтените дами. Затова се очаква да сме озлобени и да търсим на кого да си го изкараме.
• А така ли е, господарю?
• Лично с мен – не. Винаги съм бил отхвърлян, пренебрегван и мразен. Защото се опитвах да променя нещата. Какво ще е това съревнование?
• Няколко индивидуални игри и симулация на битка. Знам, че е забранено, но вече има облози.
• Тогава си наказан. – Тагнус бръкна в джобчето на елека си и извади четири квадрона. – За масите. Останалото ще го заложиш вместо мен. Щом ще ме излагаш, поне да спечеля нещо.

Всеки стотник си избираше по един шампион. За бутането с щитове Бартак посочи Сегеван. Двайсетината бойци се изправиха един срещу друг, бурно подкрепяни от двехилядната публика. Дойдоха и много от другите реторхи, видяли струпването отвъд реката в иначе запустялото поле.

За Тагнус имаше вдигнат подиум и стол, стотниците се наредиха край него. Войниците точеха шии в тълпата, опитвайки се да зърнат зрелището. Целта на играта бе всеки да избута противника си зад очертаната линия. Който победеше, заставаше пред друг победител, докато накрая остане само един.

Рогът изсвири и щитовете се сблъскаха с трясък. Сегеван направи крачка назад, което въодушеви мъжа срещу него, но той просто зае по-стабилна позиция и не помръдна повече.

• Бутай, бутай! – крещеше Бартак сред още хиляди гласове.

Сегеван бе непоклатим. Противникът му натискаше отчаяно, докато взе да отмалява. Тогава приятелят на Бартак бавно тръгна напред, с мощно изпускане на въздух. Крачка по крачка, като падащо вековно дърво, което не можеше да бъде спряно и само ускоряваше своя ход, трошейки всичко по пътя си.

Следващият противник вече бе задъхан, но Сегеван не бързаше, бавно и неумолимо изтика и него. Накрая останаха двама. Боецът от трета беше висок и натискът му идваше отгоре. Използваше и лъжливи движения, с които досега бе увличал противниците си да се поддадат от своята инерция и да залитнат. Затова Сегеван действаше бавно. Не натискаше с щита, стоеше изправен и полека приплъзваше крака напред. Накрая, изнервен, другият бе предаден от собствената си тактика, залитна и щитът му изхвърча в тревата.

Грубо одяланата дъска на Сегеван го нацели в брадичката, той разпери ръце и се строполи в несвяст.

• Това е победа! – отсече Тагнус, но за всеки случай Сег хвана краката на мъжа и го завлече зад линията.

Под оглушителни ревове, първите бойци се изтеглиха и дадоха път на вторите, въоръжени с дълги дървени мечове. Бартак се интересуваше само от своя избраник – Звяра.

• Това не е човешко! повтаряше Тагнус щом битката започна и Лейбан се втурна да мачка противниците си. – Вече ми липсват фините дуели със саби на нежните мамини момчета.

Следваха още игри – дърпане на въже, бутане на каруци, публиката не се уморяваше да вика, а през реката шляпаха още и още хора, включително жени, които бяха щателно опипани в навалицата, но нямаха нищо против.

Кулминацията беше накрая, втора и трета реторхи щяха да се изправят едни срещу други, за което близо осемхилядната публика трябваше да се отдръпне и да направи място. Строени за битка, макар и с учебни оръжия, мъжете вече се настървяваха. Тагнус беше впил пръсти в дръжките на стола си, тялото му се наведе напред от напрежение, изглеждаше готов да скочи.

На всички действаше така. Никой не оставаше безучастен пред силата на една армия, която щеше да се сблъска с друга, този път не за живот, а за чест.

Битката продължи по-дълго от другите игри. Много мечове, щитове и глави бяха строшени, накрая с мъка трета реторха успя да надделее. Това разочарова Бартак, но се радваше от небивалия успех на съревнованието. Вече обмисляше включване и на други части за следващия път.

Няколко дена само това бе тема на разговор навсякъде. Доволните курви отпуснаха по едно безплатно преживяване на победителите, а вечер на масите се обсъждаха грешките и пропуските от битката.

Тагнус беше заминал за двореца още същия ден. Върна се неочаквано и веднага привика Бартак в шатрата.

Той наблюдаваше тренировката на хората си, но се отзова незабавно.

• Първо ми кажи колко спечелих!
• Почти осем квадрона – Бартак се бръкна виновно. – Щяха да са повече, но заложих на втора в голямата битка.

Остави парите на бюрото на Тагнус, който само ги погледна.

• Да ти кажа сега равносметката от миналото събитие. Освен, че провали тренировките за цял ден, напълни лечебницата с ранени, но повдигна духа на целия даркин. Това е много важно, знаеш ли защо? Кралят разбра какво се случва и реши, че скучаете. Затова ви изпраща на бран, да превземем Карпадор. Сега ще те видя как си с идеите.

Бартак замълча. Карпадор беше непревземаем замък и трън в очите на краля. Издържал неизчетен брой обсади, замъкът държеше северната граница непроменена от столетия. Обсадата можеше да продължи месеци, дори години.

• Още нещо, кралят не смята да поема разходи. До превземането даркинът остава без заплати.

Това беше трагично, много хора щяха да пуснат молби за освобождаване. Според закона обаче, не можеха да си тръгнат по време на военна мисия. Щеше да бъде поход на сърдити, обезверени мъже.

• Имам и награда, разбира се – тонът на Тагнус не звучеше приятелски, той бе отговорен за всичко и беше понесъл гнева на краля. – Ако превземем замъка, ще бъдеш повишен. Ако не успеем, лично ще те обеся.

„Колкото по-нависоко си, толкова по-силно те духа вятърът“. Бартак трябваше да накара хората да му вярват, а самият той загуби вяра в себе си.

Мислеше, че постъпва правилно, виждаше го в очите на другите. Сега щяха да го мразят. Оставаше сам, както бе дошъл, Плерах го нямаше да го подкрепи.

На вечеря съобщи новината на хората си, чакайки реакцията им.

• Аз напускам – бе първият отговор, нарушил тишината.

Сегеван се изправи:

• Аз пък ще се прочуя с това, че съм превзел Карпадор. Няма трудност, която да ме уплаши. Затова дойдох във втора, исках да съм сред истински мъже. Редом до Трошача и Звяра искам да се прочуя като Сегеван Смелия. Кой от вас не ще такова прозвище?

Мълчаха.

• Кой от вас иска да покаже, че втора не може да бъде спряна дори от краля?

Мълчаха.

• Веднъж се мре. Поне да ме запомнят – изправи се друг мъж.
• Чувал съм, че в Карпадор имат уникално вино – стана втори.
• Искам да се изпикая от десетметрова стена – подкрепи трети.

Малко по малко деветдесет и девет мъже изпъчиха гордо гърди. Само Лейбан седеше и си дояждаше вечерята. Погледна небрежно към Бартак и махна с ръка:

• Брой ме, началник! За къде сте без мен?

На другия ден приготовленията за поход започнаха. Бартак не срещаше одобрението, което имаше сред своите. Един стотник, наведен над документи в шатрата, повдигна глава и го попита:

• Знаеш ли какво правим сега? Подписваме молби за напускане.

Тагнус седеше на бюрото си по-встрани и го извика, заринат от купища книжа:

• Помогни ми! Нека съберем всички документи с обсадите на Карпадор, после ще ги проучваме. Не искам да остарея край този замък.

Следващото утро ги завари на път. За стотниците имаше каруца, но Бартак предпочете да повърви до Сегеван.

• Благодаря ти за подкрепата, само в нашата стотна няма молби за напускане.
• Не отговарям за другите, а единствено за себе си. Но ти нали ни каза, че заедно ще успеем? Всеки тук притежава различни качества и събрани в едно се допълваме.

Бартак се усмихна:

• На това ли те учи дърводелецът?
• Всичко навсякъде е едно и също. Поставиш ли гвоздеите на точното място, ще направиш стабилна конструкция. Замахваш ли правилно с чука, те ще се впият дълбоко в дървото, без да се огънат и закривят.
• Чукането е хубаво нещо.
• Зависи от коя страна си.

За четири дена прекосиха половината кралство, стигайки до подножието на планинска верига. Там, сред последното равно поле, разсечено от бърза ледена река, се издигаше Карпадор. Замъкът събираше две хиляди войници и още толкова жени, деца и помощници. Достатъчно да защитят високите стени, на ниските си места не падащи под осем метра.

За зла съдба полето край замъка плуваше във вода, превърнато в тресавище.

• Умишлено е – изказа мнение един от стотниците. – Трябва да направим диги и да изчакаме да изсъхне. Застоялата вода ще разболее много хора, пренасят се всякакви гадости.

По заповед на Тагнус разпънаха лагера си далеч от зловонието на гниеща трева и дребни животински трупове. Хиляда човека се заеха да повдигат брега на реката с пръст, камъни и дървена. Няколко дни нямаше да могат да приближат замъка. Докато войниците почиваха, а Тагнус привикваше стотници да обсъждат планове, дърводелците не спираха.

Край лагера започна да се трупа армия от обсадни кули, балисти, тарани, огнемети, най-разнообразна техника. Бартак знаеше, че по всяко време можеше да намери Сегеван при тях, разглеждащ с нестихващ интерес.

В момента самият той бе на среща с Тагнус и още няколко човека.

• Трябва някак да открием слабо място в крепостта. Друг не е успявал.
• Да опитаме с преговори – предложи Бартак.
• Ти какво очакваш, да се предадат ли?
• Възможно е, с правилното предложение. Но другото е, че ще получим възможност някои от нас да влязат и да разгледат отвътре.
• Ако не ни посрещнат с огън, щом видят приближаваща делегация.
• Да направим така, че да не видят! С думи като „ако“ нищо няма да постигнем.

Тагнус сбърчи чело:

• Оставям го на теб. Избери си хора, пет човека.
• Трябва да е някой с опит в преговорите.
• Ти, Бартак! Сега имаш възможност да натрупаш опит.

Офицерът се държеше гневно с него, с основание. Това още повече го надъха да се справи. Следобеда прекара в усамотение, встрани от лагера и само стърженето на неуморни триони оцветяваше мислите му. До вечерта беше взел решение.

В лагера на девета хаосът се уталожваше уморено, подготвящ се за почивка и сън, за да продължи сутринта. Сред камарите довлечени трупи и привидно разхвърляни инструменти, Бартак някак се добра до шатрата без да пострада.

Вътре не го очакваха. Стотниците тъкмо вечеряха, някои още с моливи зад ушите.

• Трябва ми помощ.

Обърнаха се.

• А, ето го този, който все обърква нещата! Какво искаш сега, да направим мост до ръба на Карпадор?
• Нещо попросто. Четирима инженери, които да огледат крепостта отвътре.
• Кой ще ги вкара? Не ми казвай, че ти!
• Тогава ще замълча.