Глупаво неглупаво, страх ме е от новогодишната баница. И то не от баницата като вкусно, традиционно българско ястие, а от онова, което съдържа в себе си точно на Нова година – късметите. И то най вече от един – страхувам се да не ми се падне любовта. Ако не ми се падне – здраве да е, не очаквам нищо. Но ако ми се падне, надеждата ми, моята собствена надежда, ще ме затрупва с камъни цяла година, стигайки до онова място в гърлото където камъните се превръщат в солени рекички... И така всеки ден.