1.01.2017 г., 18:56

За страха от новогодишната баница

1.2K 2 0



Глупаво неглупаво, страх ме е от новогодишната баница. И то не от баницата като вкусно, традиционно българско ястие, а от онова, което съдържа в себе си точно на Нова година – късметите. И то най вече от един – страхувам се да не ми се падне любовта. Ако не ми се падне – здраве да е, не очаквам нищо. Но ако ми се падне, надеждата ми, моята собствена надежда, ще ме затрупва с камъни цяла година, стигайки до онова място в гърлото където камъните се превръщат в солени рекички... И така всеки ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...