16 апр. 2021 г., 21:01

За "Съжаление" 

  Проза » Письма
697 0 7
1 мин за четене

Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и нотите изпълваха цели тетрадки. А после листите се разхвърчаха из стаята, гневно разпилени. За да ги събера отново внимателно. Защото бяха за Теб. За мен Ти беше пролет и слънце. Най-добър приятел, който знае всички мои тайни и любима. За съжаление това красиво време изтече бързо. Кое се оказа по-кратко - твоето търпение или доверието в мен? Къде отиде "завинаги заедно"? Липсваше ми! Не чуваше ли? Защо не се бори за нас?

Две години. И ето ме тук. На сцената, под прожекторите. Тълпата крещи екзалтирано името ми, а единствената мисъл в главата ми е дали Ти гледаш. Дали някога ще видиш? Дали ще чуеш песента написана за Теб? В нея е всичко - и любовта, и тихата болка... Притъпения гняв. Сълзите. Не, те не са в "Съжаление". Те са в очите. Моите, които крия от тях. И техните, които не крият от мен. Тази песен е прошка и прощаване, моят катарзис след Теб. Само тук и само сега. Никога повече. И никъде другаде. От тази песен нататък вече не съм твой, а техен.

                                    Д.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тя да е само една. Не опира до селското, някои го правят с финес. Или поне така си мислят, че изглежда
    Подай им го на тях 😅

    Гедеон, като дойдеш и ти, по-добре трий, Хахахаха
  • Не ми изопачавай думите, Иво. И не забравяй, че знам какво говоря.
    Говоря точно за явлението любовен пехливанлък. Давам ти пример. Жена, която цял живот подозира, че мъжът й кръшка. И не че няма защо...Но винаги е казвала "няма да го дам на друга. Ще се боря за него докрай" Не, че знае как точно ще се пребори, ако наистина реши да я напусне, не че не знае, че така му е по-удобно и комфортно, и не само, че не го е спряла да кръшка, а на всичко отгоре се чувства победител, защото той видите ли, винаги се връщал при нея И, да ти кажа, освен, ако не е бог в леглото, не виждам за какво да му държи толкова, ма те богове мноооого 👅 Ай сега ми дай това злато, не се разкарвай до ЕконтХарпия, в случая, е едно такова невзрачно, с оголени зъби и безцветни корени на косата, дето гледа всяка жена на кръв, бута мъжа си под масата да си ходят, казва, че големите гърди стоят селски, проверява тела му, докато е в кенефа и след всяка изневяра пита: тя по-добра ли е от мен в леглото😉
  • Разказното явно е от мъж, който изстрадва своята грешка и очаква от любимата жена прошка, в случая неполучена. Очаквал е доверие и търпение, независимо от случилото се, което според него е борбата за съхраняване на любовта. Има право, но и жените, и мъжете трудно прощават, и така любовта се изгубва безвъзвратно.
  • Ирина, 😄. Айде сега обясни харпии!
  • Хора, бъркате. Има такива отчаяни и непримирими харпии, които се борят за мъжа до себе си. Отделен е въпросът, че отчаянието ражда посмешища, но има. Виждала съм наживо. Дайте няколко медала, аз да им ги раздам лично ☺️
  • Гедеон, Ивайло, 🙂. И двамата не ви е срам. Да ми разбивате тука илюзиите. 😄
  • Ивайло, в случая става въпрос да се борят за връзката и чувствата, които УЖ ги има и в двамата. И борба винаги има. Най-вече със себе си.
Предложения
: ??:??