Този разказ искам да го посвета на моята много добра приятелка Пепи, която много обичам и искам с всичко възможно да и помогна в този труден за нея момент.
С красиво лице е и с добро сърце е. Но върху лицето и има безброй белези от сълзи, мъка и страдание,а в сърцето и огромна и неописуема болка. В нея има страх. Страх от живота,с трах от неспирната болка, страх от това да мечтае и да сънува мечтите си, защото знае, че ще дойде краят на илюзиите и пак ще има болка в нейния реален, нечовешки свят. Тя иска от живота само всичко да спре. Да спре да я боли, да спре да се страхува, да спре да мечтае и да рони сълзи по своя любим човек. Но макар понякога тя да се завръща в реалността, тя пак иска да мечтае, защото усеща пак онази болка и страх да гледа как загубва своето любимо цвете. Тя не иска да спре само нейната болка,иска да спре и болката на причинителя на нейната болка. Но колкото и да иска и да се моли нейната никога няма да спре. Другата спря. Тя си отиде. Но болката на красивото мо ...