Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?

Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?

Ако любовта е нещастна, дали няма завинаги да остане митична и вълшебна?

А ако всичките ти мечти се сбъднат, няма ли да изпиташ безумното желание да се самоубиеш от празнота?

Ако се докоснеш до съвършенството, ще се превърнеш ли в Свръхчовека, или ще се обърнеш на пепел от човешка душа?

Ако намираш смисъл в нещо и то се случи, няма ли да изгубиш смисъла?

Ако любовта е единственото обяснение на всичко, защо тя умира?

Обичам те. Знаеш ли?

И искам да останеш точно такъв, какъвто си. Защото именно малките ти недостатъци, милите неравности на личността ти, ме повлякоха и ме отнесоха със силата на ураган. Моля те, не се променяй! Остани такъв до края на живота си. И не отговаряй на глупавите ми въпроси. И не ме помни. Дори не мисли за мен.

Аз ще те запомня.

...а ако видиш тези мои думи, ще се сетиш ли, че са за ТЕБ...?