Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелки по малката повърхност, сякаш рисувам с пръсти по кожата на любимия си и го карам да познае какво съм написала: може би “обичам те” или “любов”, или просто името му. Взирам се ненаситно в екрана и не спирам да го “галя”, като че ли галя обичан човек от плът и кръв, а всеки миг, в който усещам допира му, може да е последен.
Проверявам трескаво всяко скрито кътче в плоския корпус, да не би да съм изпуснала някъде частичка от любовта му. А ако имахме палаво дете - плод на любовта ни - сигурно точно така бих го търсила, когато бяга от мен из градинката: внимателно и може би с лека тревога, граничеща с премерено любопитство къде все пак може да е отишло. Все такава - внимателна, тревожна, любопи ...