26 янв. 2010 г., 15:14

За тези, които са с нас...

1.4K 0 9

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да опознаем и обикнем? Остават там, чакат един ден да зърнем искрицата в очите им и да ги приютим в сърцата си... Остават там, където всеки ден мислят за нас, без да могат дори да засекат погледа ни... Там, далече от нашето съзнание, без да ги забелязваме... Те са често около нас, пред нас или зад нас, да ни пазят гърба... Ние сме част от живота им и дори не подозираме, че и те са част от нашия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за невероятните мисли изразени по такъв зрял и смислен начин! Пишеш невероятно!
    Много, много успехи!
  • Така е,наистина.Поздрави!
  • Пак ме изненада ! Много зряла за възрастта си , Алексче ! И какво добро същество си ! Дарявам те с прегръдката си и с една заповед на Майка Тереза:"Много често хората ще отговорят с неблагодарност или няма да оценят доброто , което сте им сторили. ВЪПРЕКИ ТОВА - ПРАВЕТЕ ДОБРО!"
  • Достигаш до големите истини,твърде рано.Това е хубаво,но не бързай да растеш!Тепърва ще си говорим : в стихове или дори без думи!
  • Александра, има едно всевиждащо космично око, което ни води по неведомите пътища на необята. То е съставено от всички сетива и за него работят всички сигнални системи - първа, втора ... N-та. Ако продължиш да излъчваш доброта и обич, то ще те отведе при всички, които те обичат, за да ги прегърнеш - по всички възможни начини.
    Поздрав и предвалентинска прегръдка от мен!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...