Обичам тези улици.
Лятото тичам боса, с мокра коса по тях... Асфалтът е горещ, улиците са пълни с туристи и няма нито един тъжен човек...
И изведнъж завалява дъжд, туристите си тръгват...
Асфалтът изстива и става нежно хладен, дори студен... Въздухът е топъл и тежък, пълен с влага и аромат на море. Слънцето се крие зад плътните облаци и сякаш цветният до вчера град става черно-бял... Някак си прекалено романтично, та да остане незабелязано...
Скоро цялата морска градина пламва... Всяко зелено дърво става огнено червено, а после листата му опадат и остава празно...
Още по-романтично, още по-студено и мрачно...
Обожавам улиците. Не само двете големи главни улици. И малките им пресечки, започващи някъде и свършващи изведнъж: я с бутка за вестници, я просто така... Или пък тук-таме пред жилищните блокове е паркирана лодка...
Само мисълта за лодките ме кара да продължа с по-широка крачка към морската градина. Стигам до нея, съвсем в края й, при голямата детска площадка с ракетите-катерушки. ...