Защо мразя китаристите ли?

Представи си следната сцена:

ти си на обещаващ купон и дори си на DJ-ския пулт -господар си на  тълпата. Размазваш я с най-яките парчета от последните години, напълно  контролираш градуса на кипене, жените се разгорещяват повече и повече... Похотта нахлува в очите им, абе направо се подмокрят от  възбуда.

Кардиограмата на купона е в ритъма на ХАОСА.

Следваща спирка - същинска вакханалия.

И точно тогава... Да! Точно преди кулминацията в теб назрява опасно безпокойство. Надушваш натрапчив мирис на старо дърво и нежелана мисъл се прокрадва в съзнанието ти.

Като в кошмар изплашен, напускаш пулта и го оставяш беззащитен. Насочваш се към средата на стаята, проправяйки си път през стена от женска плът. Спираш се там и трескаво се заоглеждаш.

В този миг музиката сепва и иззад гърба си чуваш нечий спокоен, дразнещ глас да заявява:

- Ние тука с моя приятел ще ви поздравим с една песничка, която...

Обръщаш се и виждаш това, от което се страхуваш най-много. Двама "Артове" с типичните си шалчета посред лято. Единият сграбчил китара, а другият тъжно замечтан в без-края на отсрещната стена, заема позиция да пее. И "същинската вакханалия" потъна в мъгла.

- Дрън-дрън-дрън. Га-га. Дрън. 

Не можеш да мърдаш, нито да говориш, в теб е настъпила пълна парализа. Само безпомощно наблюдаваш как до скоро разгорещените жени охладняват, обличат се и една по една напускат апартамента, отиват си.

Кардиограмата изгуби ритъма си. Кардиограмата пищи на умряло. Зъл звук.

Всъщност аз харесвам музиката от китара, но само ако е в  ръцете на човек, който умее да си служи с нея, а не на някакви си "Артове" с бели шалчета и розови капели, натрапващи се на всеки купон с идеята, че всичко им е позволено само защото "те виждат света по  по-различен начин".

Да, добре! Разбирам - това им е хобито на някой хора. Нека тогава идат у тях си, та да се научат да свирят и пеят и чак тогава да  ходят по партита. Истината е, че към края на всеки купон винаги е добре дошъл някой що годе добър китарист (всеки добър купон си има  афтър-парти), но не и в самия разгар на събитието жестоко да налага депресията си.

Щом е така... Аз пък изучавам касапския занаят, хоби ми е. Означава ли това, че аз трябва да ходя на подобни мероприятия с агне през рамо а да му прережа гръцмула, когато ми се доколи... А? Ами това си ми е хобито. Така изразявам емоциите си.

Признавам, че съм до някъде краен, но така виждам аз нещата.