За вълка и свободата

"Защо ти, сиви вълчо,

отхвърли топла стряха

и смени я ти за песента на ветровете

и шепота на дъждовете?"

"Защото, мила моя,

свободата не заменя се,

дори за всичките богатства на света!

Тя безценна е, знаеш го, нали?"

"Но свобода ли е зимата сурова,

да измръзват лапите големи,

и да виеш жално към луната,

гонен от студовете и мъглите?"

"Свободата, мила, е сурова,

с доста кръв се плаща тя,

но имаш ли я, с нея идва радостта,

дори и в ледената зима пак изгрява тя."

"Сиви вълчо, радостта не е ли

спокойствие и топлина?

Защо избра да мръзнеш в гората,

вместо да лежиш на топло до кревата?"

"Как да ти опиша, скъпа моя, щом ти

щастието от миризмата на елата

не разбираш и избираш

на топло, в клетка да стоиш?"

"Не разбирам, вълчо, обясни ми,

искам аз да разбера,

какво накара те да оставиш всичко,

и в мрака да изчезнеш ти?"

"Вгледай се в луната и ще разбереш"

промълви тихичко вълка,

и падна връз игличките,

мъртъв, но с усмивка -

усетил щастието миг преди смъртта...