26.01.2011 г., 12:52

За вълка и свободата

1.3K 0 1
2 мин за четене

"Защо ти, сиви вълчо,

отхвърли топла стряха

и смени я ти за песента на ветровете

и шепота на дъждовете?"

 

"Защото, мила моя,

свободата не заменя се,

дори за всичките богатства на света!

Тя безценна е, знаеш го, нали?"

 

"Но свобода ли е зимата сурова,

да измръзват лапите големи,

и да виеш жално към луната,

гонен от студовете и мъглите?"

 

"Свободата, мила, е сурова,

с доста кръв се плаща тя,

но имаш ли я, с нея идва радостта,

дори и в ледената зима пак изгрява тя."

 

"Сиви вълчо, радостта не е ли

спокойствие и топлина?

Защо избра да мръзнеш в гората,

вместо да лежиш на топло до кревата?"

 

"Как да ти опиша, скъпа моя, щом ти

щастието от миризмата на елата

не разбираш и избираш

на топло, в клетка да стоиш?"

 

"Не разбирам, вълчо, обясни ми,

искам аз да разбера,

какво накара те да оставиш всичко,

и в мрака да изчезнеш ти?"

 

"Вгледай се в луната и ще разбереш"

промълви тихичко вълка,

и падна връз игличките,

мъртъв, но с усмивка -

усетил щастието миг преди смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линту Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това по принцип е поезия, не проза.
    Иначе да - Свободата значи отговорност, но и жертви! (Перифразирам Бърнард Шоу) Хубаво е.

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...