26 июн. 2007 г., 11:34

За звяра и неговия побратим...

1K 0 0
1 мин за четене
              

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, искрящи между сипещите се снежинки и прикритието на гората. Наблюдаваше и се усмихваше. И той, Скитникът, стоящ непоклатимо на своя камък, излъчваше страннопреплитащо се усещане за опасност, самота и дива непокорима сила. Но нямаше кой да го види, там, в средата на нищото, сред танцуващите във въздуха парченца лед. Само звярът... стоящ, застинал... вперил огъня на погледа си в тази самотна фигура.

В какво се различаваха тези две същества, потопили се в студа на зимата? Загърбили всичко познато, за да тръгнат на лов - хищникът за плячка, която да стопли изстиналата му плът, а човекът за приключения, знание за удовлетворение и щастие, които да стопят леда, малко по малко превземащ сивото му подобие на живот.

И въпреки че всеки един очакваше другият да му даде това, което търси и двамата отминаха.

Отминаха - човекът със своята лека и уверена стъпка, леко подрънкващ с множеството си талисмани, затулен от тъмния, размиващ очертанията плащ и звярът със своята тиха стъпка, с меката походка на опитен хищник, единствено различаващ се от снежният пейзаж с пламналите си очи, подклаждани от волята за оцеляване... за живот...

Да... двама приятели се срещнаха и се подминаха. Макар никой да не забрави другия, те никога не пресякоха отново пътищата на съдбите си... И може би така бе по-добре, иначе само единият щеше да остане, за да разкаже на гората - единственият свидетел на най-епичните битки в света на живите... и не само...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуващо Небе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...