1 min reading
Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, искрящи между сипещите се снежинки и прикритието на гората. Наблюдаваше и се усмихваше. И той, Скитникът, стоящ непоклатимо на своя камък, излъчваше страннопреплитащо се усещане за опасност, самота и дива непокорима сила. Но нямаше кой да го види, там, в средата на нищото, сред танцуващите във въздуха парченца лед. Само звярът... стоящ, застинал... вперил огъня на погледа си в тази самотна фигура.
В какво се различаваха тези две същества, потопили се в студа на зимата? Загърбили всичко познато, за да тръгнат на лов - хищникът за плячка, която да стопли изстиналата му плът, а човекът за приключения, знание за удовлетворение и щастие, които да стопят леда, малко по малко превземащ сивото му под ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up