Забавни български хроники

         Част първа

         Хан Аспарух или как една любов стана причина

         за създаването на една държава

         Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавяне въобще няма да коментирам. Знайни и незнайни драскачи го наричат с различни имена, може би защото навремето е всявал толкова страх в ромеите, че тези последните така и не довели мозъците си до онзи покой, който да ги направи възприемчиви към света около тях. От друга страна това тяхно недоглеждане е създало толкова работа на нашите историци, че те още спорят по въпроса кое е истинското име на Аспарух.  Аз няма да навлизам в такива академични дебри, а само ще цитирам някои от имената, които са в обръщение, пък вие си блъскайте главата с тях. Та имената са следните: Исперих, Испор, Есперих и Аспарух. Има и още, но тях няма да ги споменавам, тъй като според мен тези са ви достатъчни.  Спокойно може да ги напишете на различни листа, да ги пъхнете в една шапка и което и да изтеглите ще е верният отговор. Тарикатско а?

         Сега. Всички са единодушни в едно. Аспарух е бил син на хан Кубрат. Мен тази тяхна убеденост направо ме смайва, още повече като се има предвид, че основният закон в Римското семейно право е, че единствено сигурна е майката, а както знаем римляните са се славили освен с пиенето си и с това, че са били добри прависти, поради което тяхната правна система е в основата на днешната такава. За майката нищо не се казва, но това може да го отдадем на това, че по онова време хората са имали здрав разум и не са поверявали на жената нищо по-отговорно от  раждането на деца.

         Годината на раждане също не е много ясна, но всички са се обединили около периода 638 – 640 г. след Христа. Като се има предвид, че за мъжа годините не са от такова сакрално значение, каквото са за жената, можем спокойно да оставим всеки да си избере за вярна тази, която му харесва. Тук също ще бъдете винаги прави, така че не се задълбочавайте много. Може отново да направите упражнението с шапката и листчетата.

         Аспарух е имал шест братя, но ние знаем имената само на четирима от тях: Батбаян е найголемият И ако името ви звучи като батко Боян,ще бъдете прави. Така го превеждат и нашите историци. От тук идва и днешното широко разпространено, особено в района на София обръщение „бате”. Другите братя са Кубер, Котраг и Алцек. Безименните няма въобще да ги коментираме, защото явно заслужено са си останали такива.

         По стара традиция всеки от братята е бил шеф на едно от племената, които образували Велика България. Не я бъркайте с днешната държава. Нашият човек е бил шеф на племето уногондури. От тук сигурно идва днешното чукундур или чукундури. Така, че ако ви нарекат така не се обиждайте. Всички сме такива и това ни е историческо обусловено.

         Нашите братя си живели спокойно в шеги и закачки с местните девойки някъде до към 671 г., когато нещата изведнъж се влошили рязко, тъй като на сцената се появили нови рекетьори в лицето на хазарите, които искали да гепят всички, жени, ядене, пиячка  и други такива неща от първа необходимост за себе си. През 90-те години на миналия век отново се появиха такива хазари в България, така че, които тогава са носили глава на раменете знаят за какво става на въпрос. В това напечено време нашите братя, които до този момент са делили всичко жестоко се изпокарват и Аспарух заедно с чичо си Шамбат прави опит да бие шута на по-големия си брат от престола, но и онзи излязъл кораво и подмолно копеле и с помощта на хазарите напляскал здраво Аспарух. Нашиятму теглил една през зъби, подбрал си племето и тръгнал на запад да си търси щастието. Още оттогава българинът си го тегли на запад и това си е. После се чудим защо толкова наши сънародници минаха Дунав и запрашиха още по на запад. Всичко си има научно обяснение и си е исторически обусловено и предопределено, така че няма нужда толкова да се косим днес по този въпрос.

         Същата тази 671 г. Аспарух достига устието на река Дунав и побива конската опашка там. Близо десет години нашите предци си живеят тихо и кротко по тези места, като от време на време с цел подържане на формата си, хвърлят по някой кютек я на аварите, я на хазарите. Не прощават и на ромеите, но общо взето го удрят на любов и размножаване. Точно тази пуста любов става причина прабългарите да минат Дунав. Случаят е следния и няма да го намерите в учебниците по история или в дебелите исторически книги, по простата причина, че е малко вятърничав за сериозните историци, които се изживяват като нови паисиевци и избягват да се занимават с палавите пориви на човешката душа.

         За какво става въпрос? Аспарух бил хвърлил отдавна око на една лична девойка, дъщеря на един от по-първите мъже на племето. Тя обаче нещо се дърпала, погаждайки му старите като света женски номера в стил иска ми се, ама не ми стиска или как да разиграем мъжа за десет дни и други от този сорт. Нашият човек съответно си го изкарвал на хазарите, но всички били съгласни, че това не може да продължава така и че нещо трябва да се направи по въпроса. Един ден, докато бавно и напоително се наливали с медовина най-близкия приятел на хана,  чието име за съжаление историята ни е спестила, но за радост на учениците, защото трябваше да го учат и него  набрал смелост и между две питиета му казал, че трябва да вземе нещата в свои ръце и да не се оставя една вятърничаа жена да го разиграва, а да я грабне като степен вълк млада кобила. Аспарух засукал мустак по начина,  който щял да стане запазена марка на македонските войводи след време и казал:

- Прав си,мамка му! Още сега ще я награбя тази кобилка. Ще ме разиграва тя! Айде бе! Да не съм  някой тъп коневъдец.

         Станал от софрата и с решимостта на хищник подгонил сърна се втурна към шатрата на девойката. Тя обаче била хитруша и щом го видяла се метнала на коня и отпрашила в неизвестна посока. Аспарух не бил вчерашен, докопал най – близкия кон и я последвал с бързината на стрела.

         Сега, тук версиите на очевидците си противоречат като на свидетели в съдебна зала, но след многогодишен изследователски труд, подплатен с безсънни нощи, тихи запои и крясъците на жена ми, мисля, че успях да възстановя събитията до най малката подробност.   Та нещата са следните:

         Нашето момиче, което като повечето жени не се отличавало с развито чувство за ориентация объркало посоката и вместо на север отпрашило на юг. Стигнала до реката и докато се чудила какво да прави дочула препускащия зад нея Аспарух. Твърдо решена да не дава така лесно девствеността си тя смушкала коня в ребрата и преплувала реката. Разбира се не помислила, че ако я набарат ромеите отсам Дунав щяла доста по-бързо и болезнено да сдаде тая пуста девственост. Ама жена! Какво да я правиш? Нашето момче като истински българин подгонен от нагонът си въобще не се замислил за разните му там ромей и цопнал в реката с категоричността на падащ метеорит. След няколко часово бясно препускане най-накрая настигнал девойката. Метнал се върху нея и я съборил на земята. Тя поритала малко, повече от добро възпитание, отколкото, че имала нещо против и замъркала доволно в обятията му. След като свършили работата, за която били толкова път, двамата, доволни и щастливи, се метнали на конете. В този момент мечът на Аспарух се изсулил от кръста му и се забил в земята. Нашето момче, за да не изглежда непохватно и глупаво в очите на новата изгора, се измъкнал като адвокат от съдебно преследване и обявил на  висок глас:

- Тук ще бъде България. Аз казах.

Девойката щастлива, че присъства на такъв сюблимен исторически момент запляскала с ръце и извикала:

- Браво, мечо! Знаех си, че ще направиш нещо велико. Трябва по-често да си лягаме с теб. Така скоро ще основеш империя. 

         Било ранната пролет на лето господне 680 година и този спонтанен любовен акт станал причина за създаването на България, която въпреки външните и вътрешни опити за саботаж, на пук на всички логически закони продължава още да съществува и да е трън в очите на някои комшии и не до там комшии.

         По-нататък нещата се развили със скоростта на падаща лавина. Хан Аспарух, за да не изглежда поредния неуспял глупак в очите на любимата се стегнал, строил всички налични хора и ги повел през река Дунав.  Там ги срещнали местните обитатели – славяните. Не се стигнало до скандал, защото двете племена решили, че имат общ враг – ромеите, и че е хубаво да си изкарат на тях насъбралото се напрежение.

         Византийският Император Константин ІV обаче не бил съгласен с тази постановка на въпроса и с волностите, които си позволявал Хан Аспарух. Да му се мотаят някакви диваци в задния двор на Империята и да му пречат спокойно да си пие виното определено не се покривало с неговата представа за добро прекарване. Да не говорим, и че тази уруспия Императрицата постоянно му дуднела на главата за новата модна линия, която налагала и нови разходи. Затова с цел да си отпочине от нея, пък и да свърши някаква полезна работа, събрал войската и тръгнал да даде урок на самозабравилия се Аспарух.

         Двете войски се срещнали в едно затънтено ъгълче на Империята наречено Онгъла, което се намирало при устието на река Дунав. Българите се затворили в крепостта си и от там по цял ден скъсвали от бъзик ромеите, като им мятали стрели и ги заливали с гореща вода. Това продължило няколко дни, докато на Императорът, който не носил на майтап му писнала цялата тази простащина, метнал се на яхтата и отплавал към Месемврия да лекува уж подаграта си. Войниците му като видели как най-безотговорно ги зарязал, му теглили по една дълга и решили и те да си вървят. В този момент обаче българите и славяните, които се спотайвали в местната околност спрели най-неочаквано с майтапите и станали сериозни като данъчен инспектор. Както казал впоследствие Аспарух „Майтап , майтап, ама всяко нещо с времето си”.  Награбили нашите ромеите и им хвърлили як пердах, та друг път да не идват непоканени на гости. Разбира се, както си му е обичая още от онова време, нашите попрекалили с медовината и сбухали още няколко пъти ромеите, ей така без видима причина, просто да им държи влага за по-дълго време.

         Това сериозно изнервило Император Константин ІV. Да не говорим, че му се отразило и на либидото, от което страдала новата му метреса и той решил един път завинаги да сложи ред в отношенията си с Хан Аспарух.

- Що да се караме, като можем да си пием пиенето заедно? – казал той на пратениците на Хана.

- И ние това се чудим? – казали те. –  Нас ако питаш, досега да сме опънали софрата и да сме го ударили на ядене и пиене.

- Ето – казал един от тях и подал един пергамент на Императора – Подпиши само тази хартийка, че всяка година ще ни покриваш разходите по софрите, които правим и ще си стиснем ръцете като приятели.

- За това ли била цялата работа? – учудил се императорът.  –   Щ не казахте по-рано бе пичове, ами се млатим за глупости. Аз съм ларж и нямаше да ви направя проблем за това.  

         Взел листа и подписал без въобще да подозира какъв автогол си вкарал. И не само на себе си, ами и на неговите наследници. Но това е една друга история, както обичат да казват някои по-добри от мен драскачи. Аз само ще добавя, че било лето господне 681 година и според всички умни глави тогава официално се създала България.