Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
13 июн. 2019 г., 09:02

 „Забранено за българи“ - ч.4 

  Проза » Рассказы
868 4 15
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други коли, само тяхната, пътя, луната, дърветата и светещото кълбо над тях...

 

– Зори, говори нещо! Клепачите ми започнахада се затварят от умора.

– Ами спри! Нали не бързаме!

– Не, не по- добре ми говори, гласът ти ме държи буден и ме разсейва от еднообразието по шьосето...Ама ти с кого си чатиш толкова време по G S M- а? От както излязохме от Италия, все пишеш. На кого?

– Чатим си! С един пич! - Зорница нарочно му отговори така, за да провокира поне малко ревността му, пък и му беше обидена, че винаги я подценяваше.

Явор чу отговорът ѝ , но само я погледна изпитателно, с вдигнати високо вежди.

– Ооо...и кой е той?

– Не го познаваш, все още... Исус се казва и настоява да спреш!

– Ади бе! Техника, техника, ама пък чак толкова...ама и ти си напреднала...- развеселен ѝ отговори Явор.

– Не Яворе. С Гинчето си пишем. Моля я да понавестява татко от време на време, да не го оставя съвсем сам, пък и да му сготвя по нещо за ядене...поне през ден...

Зорница бе видяла кълбото от светлина, която съпровождаше колата им през цялото време до тук. Гледа го продължително, без да откъсва поглед от него, наблюдаваше го като хипнотизирана! За секунди дори спря да мисли, спря даже и да диша! Гледаше светещото кълбо!

– Яворе, спри!

– Ей сега Зори. След този завой!

– Не! Веднага! Отбий и спри!- почти извика Зорница.

– Да, да ! Ще спра! Само да минем и този завой.

– Спри! Лошо ми е! - Зорница се принуди да излъже, само и само Явор да спре веднага колата.

А Явор, тъкмо отби от пътя , преди още да загаси мотора, от завоя в който щяха да влязат след 200 метра, изскочи камион, след него втори! Караха бързо. Надпреварваха се! Вторият камион се мъчеше да изпревари първия! Гумите им свистяха на завоя! Клоните на дърветата се огъваха от силата на вятъра, храстите пред тях се наклониха на една страна, сякаш се събраха за опора! Огромните тежки машини профучаха край тях с тътен!

– Бързат! За къде ли? - възмутена попита Зорница

Явор не каза нищо! Само взе бутилката с вода, бавно отпиваше от шишето на големи, едри глъдки. Пи дълго, като след уплаха. Водата се стичаше по брадичката му! Когато спря и отдели шишето от устните си, бе останала толкова вода, колкото да напръска лицето си. Едва тогава погледна Зорница! Сериозен, с втренчен в нея поглед и с глас, който излизаше чак от корема му, ѝ каза

– Благодаря ти! Разбра ли какво можеше да стане?

Този път Зорница не отговори. Само потърси с поглед светещото кълбо, но него вече го нямаше. Беше отлетяло!

Настъпи отново тишина. Дори по- голяма!

Гошко спеше на задната седалка и хлипаше на сън. Тя се присегна да го завие с одялото до него, но детето се събуди и разплака.

– Гоше, не плачи майко! За мечето си ли плачиш? То е тук, до теб! Ето го!

– Мъчно ми е за за за дя- дя- дя - до!- на пресекулки, през сълзи, се обади Гошко - той, той, той ми четеше при- при- казки и си играехме заедно с то- то- топката...

– Гошо, затваряй очи и заспивай отново- изкомандва синът си, Явор - а ти, нали ти беше лошо, защо не излезеш за малко от колата? А, Зори?

– Няма нужда, мина ми! - отговори младата жена, изстегли седалката си назад, взе второто одеяло, зави с него Явор , а с остатъка зави и себе си. Устните ѝ мълвяха “ Благодаря ти, Татко небесни...“, затвори очи и се заслуша в музиката на тишината... Малко по малко , денят се събуждаше...Какво ли ще им поднесе...Париж...Оставаха им 800 километра до Париж..

 

 

» следваща част...

© Румяна Друмева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??