Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да върви към зле...
Та така и аз. Реших да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя... Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа на блока, където живее той. Той беше отвънка и излизаше. Но, явно едно поглеждане не ми бе достатъчно, а трябваше... При втория поглед я видях... с него. Те двамата излизаха. Заедно. В този момент ми призля, искаше ми се да не се бях обръщала втори път, но бе твърде късно. Те тръгнаха след мен и разговаряха. Тя бе видимо щастлива, което ме убиваше, като знаех, че аз можеше да вървя сега до него. За момент си представих колко щеше да бъде хубаво да съм на нейното място в този и всеки момент... да вървим заедно, когато излизаме, да си говорим, да пием по нещо заедно... мечти, мечти... Но и да бях признала някога, че го обичам, той щеше да ме помисли за другите. Другите, които бяха с него заради ...