Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да върви към зле...
Та така и аз. Реших да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя... Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа на блока, където живее той. Той беше отвънка и излизаше. Но, явно едно поглеждане не ми бе достатъчно, а трябваше... При  втория поглед я видях... с него. Те двамата излизаха. Заедно. В този момент ми призля, искаше ми се да не се бях обръщала втори път, но бе твърде късно. Те тръгнаха след мен и разговаряха. Тя бе видимо щастлива, което ме убиваше, като знаех, че аз можеше да вървя сега до него. За момент си представих колко щеше да бъде хубаво да съм на нейното място в този и всеки момент... да вървим заедно, когато излизаме, да си говорим, да пием по нещо заедно... мечти, мечти... Но и да бях признала някога, че го обичам, той щеше да ме помисли за другите. Другите, които бяха с него заради славата му. Аз не бях като тях. Аз наистина го обичах... Обичах походката му, начина, по който се усмихваше, но ето, че и тя го обичаше, ето, че и тя не бе като другите... 
Не посмях да наведа глава, показвайки колко ми бе зле в този момент, тъй като те щяха да забележат. Не посмях да се обърна назад и да се върна у нас, защото ми бе зле, тъй като те щяха да забележат. Искаше ми се да не съм излизала никъде, да не съм срещала никого, но бе твърде късно. Продължих да вървя напред с високо вдигната глава, колкото и да ми бе трудно, а зад мене вървяха те, разговаряйки... 
Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да въпрви към зле...