Задънена улица
Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното...
Какво ли ще е един ден да се събудя с мисълта, че няма да те чуя, нито да те видя, да те целуна, да те докосна... НЕ, не искам да си го представям и за миг, защото ще полудея само при мисълта...
Какво ли ще е един ден да се събудя с мисълта, че няма да те чуя, нито да те видя, да те целуна, да те докосна... НЕ, не искам да си го представям и за миг, защото ще полудея само при мисълта...
Защо нещата при нас са толкова невъзможни, защо сме заедно в неподходящо време, защо не се срещнахме по-рано... ЗАЩО? Дали така е трябвало? Дали не е някакво изпитание, което да ни покаже, че въпреки създалите се обстоятелства, сме един за друг и ще сме много щастливи заедно... завинаги...
Влизайки в цялото ми същество, защо подмина "стоп"-а? Не го ли видя? Защо продължи нагло, без да се замислиш за последствията... нищо... заедно влязохме и двамата ще намерим път от задънената улица, преодолявайки всички предупредителни знаци!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Дилянова Все права защищены
