Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…

     Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му повече - никой не знаеше. Искрата в очите и подсказваше, че всичко, което беше изречено отвъд затворената до момента врата, беше лъжа. Тя имаше нужда от Него точно толкова, колкото Tой имаше нужда от Нея, но гордостта да признае беше по-силна от всичко.

     Найкъл легна до Мелани. Тя остана все така безмълвна, но не за дълго. Не искаше дори да вдигне главата си и да го погледне, защото очите му бяха толкова красиви, а  всеки път, щом погледнеше в тях, се губеше и забравяше ума и дума… Не, те не бяха сини, не приличаха на морето, бяха просто най-искрените кафеви очи, в които се беше оглеждала някога...

     Срещнаха се, вероятно преди десет-дванадесет месеца.  След всички спорове, които водеха - никой около тях не подозираше, че ще завържат приятелство, какво оставаше за връзка. Различаваха се по толкова много неща, а ги свързваха едва няколко – любовта към музиката и тази към пътуванията, и търсенето на нови предизвикателства. Това между тях не беше от типичните романтични  истории. Беше много повече от любов и доста повече от симбиоза. Допълваха се така, както шоколадът придаваше друг вкус на кафето… Всички смятаха, че това не ще продължи дълго, заради любовта  към свободата и различията на двамата...

      Найкъл я целуна по челото, прошепна,че има нужда от нея и затвори очите си. А, Мелани? Тя. Тя никога не се беше чувствала толкова обичана и желана. Никой, никога не я беше карал да се чувства така. Забравили за гордостта и  предрасъдъците  говореха за онова, което имаха. Цяла нощ. Желанието да съхранят създаденото до момента ги изгаряше леко отвътре. Мисълта, че повече няма да се видят или докоснат плашеше и двама им.

    Късно сутринта на новия ден заспаха спокойно, осъзнали, че имат нужда един от друг, повече от колкото са подозирали изобщо…

    По обяд Мелани се събуди от целувка. Отвори очите си и първото нещо, което видя беше Той. По-привлекателен от всякога,  държащ чаша топло кафе и цигара в ръката си. Тя се усмихна,  разбрала, че открила съкровище. Придърпа го към себе си,  Найкъл остави всичко, което държеше  на масата и легна отново до Нея. Прегърна я и обеща, че никога повече няма да позволи  усмивката  да слезе от лицето и. Останаха така до следващия ден, един до друг. Заедно.

                Осъзнали, че тези дни ще се помнят вечно…