17 июл. 2014 г., 10:37

Загаси лампата...

1.2K 0 0
1 мин за четене

Загаси лампата…

Остави и тази вечер да стоим на тъмно в компанията на луната. Нека потънем в черния свят и бъдем погълнати от мрака. Не говори. Дори и когато устните ти напират да се отворят, затвори ги. Не искам думите да разкъсат спокойствието на тъмнината.

Пожелай си нещо. Ей така, направи го красиво. Нека е толкова божествено и съвършено както докосването на ръката ти. Кадифе, коприна, сатен. Твоята кожа е океан от чувства, твоят дъх е морски бриз, твоят аромат – нежен опиат. Какво същество се крие в теб когато нощта те обвие? Покажи лицето си в мрака, разкрий тайната на своята красота.

Загаси светлината и остани в мрака. Разкрий истинското си лице, покажи своята природа. Погледни отвъд мрака, за да видиш моето лице. Крия се, защото знаеш, че боли. Боли да виждаш реалността, да се бориш с демоните от деня. В мрака ти си сам. Тъмнината скрива страховете ти, убива враговете ти, прави те невидим за бедите.

Забрави ме в този мрак. Знам, че ме усещаш на сантиметри от теб, но в мрака изглеждам толкова далеч.  Ще запазиш ли спомена за мен докато не виждаш лицето ми? Ще запомниш ли пламъкът в очите ми, ако твоите не го намират? Ще последваш ли гласът ми, дори и да не го чуваш? Ще ме обичаш ли, ако никога отново не ме видиш?

Нека останем още минута в мрака. Нека оставим душите ни да се съберат. Дай им шанс да потънат в любовта, за да можем да се обикнем и ние на сутринта.  Само още няколко секунди и светлината отново ще разкрие нашите разкривени лица.  Светът отново ще бъде шарен с цветовете на тъгата.

И тогава ти събуди светлината в мрака. Остави се на желанието да ме виждаш, да ме чуваш и докосваш.  А уби в мен най-ценната тръпка, най-приятният порив, най-нежното щастие. Най-красивият нюанс на мрака – моята душа.

Загаси лампата… Слушай се в думите ми, които не говоря. Погледни в очите на мрака и виж моите. Докосни въздуха, който дишам и аз. Аз съм до теб. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цви Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...