Kакво, ако не мога да заспя и цяла нощ преследваш ме в съня? Ще успея ли да те достигна? Ти оставаш на края на света и само в мислите ми съществуваш. Вярвах толкова силно в теб, че ме обичаш. Нали така казваше? И имах хиляди причини да смятам, че ме лъжеш, защото думите ти бяха абсурдни, но аз реших да ти се доверя. Не дооцени ме. Казваше, че се съмняваш в мен! Подозираше ме, мен - вярната, глупавата, да смята, че си искрен. Обвиняваше ме за всичко, дори за твоята вина и аз приемах от любов. Да, глупава съм, да мисля, че си специален, че си различен, че заемаш по-важно място в живота ми от всеки друг. Мислех, че си избраният. Не съм изпитвала подобно нещо към никой друг, възможно е, но ти си просто един от многото. Сгрешила съм. Не само затова какъв си ти, а и по отношение на мястото, което заемаш в сърцето ми. Инатях се, че си нещо повече, защото просто се страхувах да допусна нов човек до себе си. Но ти не заслужаваш жертвата ми, обичта и отдадеността. Защо да ти обяснявам, защо да си правя този труд? Искам само да знаеш, че имаше много, но всичко изгуби...
© Петя Александрова Все права защищены