В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, после изглежда му попремина ядът, но мъката остана да го гложде, та зарида с тих дъждец, който на тласъци се засилваше - също като човек, който изведнъж си припомня нещо мъчно и усилва плача в рев - и така продължи, чак докато падна нощта.
Заради проливния дъжд Ана не успя да си свърши работата. Побърза да се прибере в апартамента си, да събере прането от терасата и да затвори прозорците. Останала непредвидено свободна още в ранния следобед, тя се зачуди какво да прави. Включи телевизора, но вероятно пак заради дъжда и гръмотевиците, сигнал от сателита нямаше. Интернетът също беше отказал да работи в това гадно време. Повъртя се Ана из апартамента, осъзна, че човек като свикне да бъде зает във ...