Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани.
Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква приповдигната гордост, но и му навяваше тъжни до болка мисли.
Преди да облече расото, беше учител в съседното село, имаше красива и тиха жена, която всички обичаха и тачеха, заради нейните скромност и трудолюбие. Всичко си течеше в нормалното житейско русло, когато Любка заболя от рак и угасна тъй тихо и ненадейно, все едно бе отишла за малко до града да напазарува. Хората не можеха да приемат, че я няма, често се случваше дълго след това да надничат през каменния зид с надеждата да зърнат топлите ù черни очи.
Страхил не можа да свикне с мъката. Още повече се стопи, когато единствената им щерка Юлия замина уж на студентска бригада в Щатите и остана там. И така дните минаваха оловно тежки и един ...