24 нояб. 2007 г., 12:38
2 мин за четене
Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота застилаше улиците. Ноемврийският вятър отнасяше далече мечтите...
Тя вървеше съвсем леко по полусънните улици, носена сякаш от две ангелски крила... Не усещаше студа на ноемврийската нощ, вглеждаше се само в изпразнените сенки и продължаваше напред... Странно усещане на безтегловност, очертаваше хода и напред... Очите и режеха мрака, ръцете и разкъсваха сивотата на мъглата... Не усети как бе спряла и в унес наблюдаваше продавачите на цветя... Колко красиви и се сториха тия цветя сега... Нежните им цветове погалиха душата и... Порази я, че някои от минувачите, онези сиви, налудничаво изтискани от стойност силуети купуваха цветя... С тях те сякаш се оцветяваха, приемаха нова форма...
Ръцете им се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация