Малко са топлите дни през зимата. Те радват и малки, а и големи. В селото живееха предимно възрастни хора. Пред всяка една къща имаше пейка. Пусти. Празни. На една от тези пейки седяха Еленка и Стамен. Двамата бяха пенсионирани учители. Останали по една или друга причина сами, в топлите дни излизаха и сядаха на пейката. В много от техните срещи повече мълчаха. Тишината заедно ги лекуваше от самотата.
- Замениха ни, Ленке! - каза Стамен. - Много лесно се заменя човек с човек. Къща на село с апартамент в града. Бухане в двора с кръстосани крака пред телевизора.
Еленка се усмихна. Погледна към Стамен и каза;
- Е това си е техният живот. Не бива да се сърдим. Ние просто си доизживяваме дните, а за тях всичко предстои.
Ято от гарги прелетя над побелелите коси на двамата съседи. Нямаше сняг. Слънцето залязваше. Вечерта постилаше своята черга от звезди.
- И утре ще е топло - каза Еленка. - Толкова харесвам топлите зимни дни! Някак ме отделят от сериалите по телевизията. Карат ме да се чувства ...