24 авг. 2008 г., 17:48

Записки на един млад крадец 

  Проза » Рассказы
979 0 1
4 мин за четене
Разказът е отличен в конкурса "Всеки си е башка луд" и ще бъде отпечатан в  сборника на конкурса "Всеки си е башка луд"

От лъскавия апартамент над мен всяка вечер влизаха и излизаха елитни проститутки. Едни от най-елитните в града. Между тях имаше много манекенки, все запазени девойки, дългокраки, с тънки талии и хубави личица. Но няма смисъл много да ги описвам, защото колкото и елитни да бяха, те си оставаха просто едни курви и нищо повече. Всяка вечер, всяка проклета вечер над главата си чувах звуците от гадните им оргии. Сигурно си мислите, че ме е било яд задето не съм бил поканен и аз при тях. Ако е така – лъжете се. Но всъщност нямам намерение да ви убеждавам в обратното.

Определено започваше да ми омръзва еднообразието на цялата тази работа. Докато всяка вечер се опитвах да заспивам и бях страшно уморен, а на другият ден ме чакаха един куп задачи, онези отгоре си играеха на гоненица. Шумът ме влудяваше. Няколко пъти се качвах горе и им правех забележки, поскарвах им се и те замалко намаляха темпото, но на другата вечер беше пак същото. Полицията не можа да помогне. Полицаите не устояха на онези дългокраки „девици”. Големият скандал, който спретнах на собственика на апартамента, не помогна особено. Той беше бизнесмен и както вече стана ясно, доста често си организираше шумни забави, точно над главата ми. Та след скандала, този човек ми прати по петите...  какво мислите ми прати – висока, русокоса мадама.

На вратата ми се звънна. Аз отворих, а тя си влезна ей така без да я поканя, все едно, че си влизаше у тях. Тогава окончателно се изнервих, но съумях да не се подавам на импулса и запазих иронично спокойствие. Онзи с многото пари над мен, явно ме беше взел за някакъв задръстеняк, който не може да си намери момиче, та реши да ми пробутва своите курви. В този момент аз малко се зарадвах, защото се замислих за това, какви ли хорица щеше да ми изпрати, ако знаеше, че аз бях този, който му сви новия джип. Новичкото БМВ! Ако знаеше, нямаше да ми праща руси мацки, а съвсем друг тип хора, които никак, ама никак нямаше да харесам. Така че реших да се направя на разсеян и да и кажа да заповяда и да се чувства като у дома си, въпреки че тя вече беше влезнала. Заведох я в хола, и ѝ сипах вино. Огледах я основно, от главата до петите. Интересуваха ме бижутата ѝ, но за съжаление по нея нямаше нищо особено, което да ми свърши някаква работа. Нямаше смисъл да и прилагам каквито и да било манипулации, а просто реших да си поговорим.

- Ти къф си? – питаше ме тя, с не особено интелигентен израз на лицето си. – Аз съм студентка втори курс, уча икономика. А ти кво праиш?

- Кукло – казах ѝ и започнах да се бъзикам, – ами  аз също уча икономика. Много си падам по икономиката, и по икономистки като тебе! Но преди всичко аз уча и работя в сферата на сивата икономика.

Тя ме изгледа озадачено и промълви:

- Тъй ли? Тва още не сме го учили...

- Нищо, други го учат за твоя сметка.

Пийнахме и си поговорихме доста. Няколко погледа ми стигнаха да разбера, че мозъкът и не е по-голям от леншник Разпитах я отдалече, за подробности, свързани с бизнесменчето. Тя беше доста тъпа и не заподозря нищо. Информира ме с голяма охота за какво ли не. Не пропусна да разкаже и историята на собствения си живот, най-вече за това как стигнала до там, че да се чука за пари. Той и се явявал нещо като покровител, а тя се занимавала предимно с манекенство, студенство и много чукане.  След като почти привършихме с разговорите, тя започна да ме подканя да си свалям панталоните, но като ми разказа и за някой други подробности от сексуалния си живот, аз сметнах за по-удачно да пасувам и деликатно и казх да си обира крушите. Тя не се възпротиви, взе си чантичката и тръгна към вратата. Каза ми, че съм бил готин. Даде ми телефонния си номер и дори имейла. Силно се усъмних, че умее да си проверява пощата без чужда помощ.

Да, този наистина ме беше взел за много задръстен, щом ми изпрати най-тъпата си курва. Не можех да му го простя. Реших да го ударя отново. Този път на ред идваше новото му Ауди.

Калоян Бинев

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??