ТРЕТА ГЛАВА

Тайра отвори очи от дълбокия си сън, който бе прекъснат от звънящия й клетъчен телефон. С бавно движение на ръката си, тя го взе от нощното си шкафче до леглото й. На екрана се изписваше името на приятелката й. Тайра натисна върху дисплея си зелената слушалка.

   – Ало! – Казва тя кратко и сънено.

   – Цял ден ли ще спиш? – Попита я от другата страна на телефонната връзка Джорджи.

   – Дори и да съм имала това намерение, ти вече го развали! – Тайра й отговори, докато правеше едно дълго протягане на тялото си.

   – Много забавно! Мисля, че трябва да се вдигнеш от леглото и да ми отвориш вратата. Нямам цял ден, за да стоя пред нея! – Джорджия й каза с леко сериозен шеговит тон на гласа си.

   – По дяволите! Секунда, идвам. – Тайра бързо приключи разговора и с бързи движения облече халата си, докато се опитваше да стигне до входната врата на апартамента си.

Беше забравила снощи, преди да легне да навие алармата на телефона си, за да станеше по-рано. Дори беше забравила, че най-добрата й приятелка трябваше да дойде, за да работят заедно върху някои скици.

   – Леле, започвах да си мисля, че ще остарея тук отпред! Бурна нощ? – Джорджия влезе през вратата, като фурия и се настани на широкия диван в дневната.

   – Това можеш да го говориш за себе си. Не съм аз тази, която прави секс! – Тайра широко й се усмихна.

   – Не започвай със завиждането. – Приятелката й продължи играта на шеги.

   – Аз, да завиждам? Само в мечтите ти момиче! – Тайра не можеше, без да не се засмее.

   – Нямаш ли кафе във вкъщи, за да ме почерпиш? – Джорджия също не искаше да прекрати малката им игра.

   – Както кажете, Ваше Величество! Дайте ми две минутки и го имате. – Отвърна й тя й се покри в кухнята.

Когато двете си правеха компания се нуждаеха от една кана от кафявата течност. Тайра напълни машината до горе с вода и я остави, тя сама да свърши останалата работа.

 – И така, какво се случи снощи? – Джорджия я попита, като същевременно взе чашата с кафе, която Тайра й подаде.

   – Какво трябва да се е случило? – Тай започваше да играе ролята, че не разбираше за какво й говори приятелката й.

   – Оу, престани... Кажи ми! – Любопитството на Джорджия нямаше да се задоволи с игрите на Тайра, че не разбираше какво й говорят.

  – Нищо толкова интересно, колкото при теб. – Най-накрая тя изплю камъчето.

  – Какво мислиш за Бруно? – Джорджи продължаваше да я измъчва с въпроси.

Не ги задаваше напразно. Двамата с Крис знаеха, че между тях има привличане, така както между полюсите на магнита. За това Тайра имаше какво да й отговори на въпроса.

  – Изглежда доста добре, танцува доста добре и е забавен. – Отговаря й тя и отпива глътка от топлото си кафе. – А ти, какво мислиш за Крисчън?

  – Не ти ли отговорих на този въпрос? – Отвърна й Джорджия.

  – Нямам предвид външния му вид и всички останали прелести, които харесваш в него. – Уточни й Тайра. – Говоря за това, какво мислиш да правиш с него занапред?

  – Искаш да кажеш сериозна връзка? – Джорджи направи дълга пауза, за да се опиташе да намери отговора на въпроса на приятелката й.

Честно казано, не знаеше какво да й отговори. Харесваше Крис прекалено много и вътрешно искаше нещо сериозно с него. Но пречката, че живееха в различни градове й даваше ясен отговор, че той едва ли я приемаше за нещо повече от сексуален партньор за почивката му в Ню Йорк.

  – Няма ли да ми отговориш? – Тайра прекъсна галопирането на мислите в главата й.

   – Тай, събуди се! Той е тук за кратко, а аз му разреших да бъда неговата секс играчка. Не виждам в нашия случай да се появи нещо сериозно. – Джорджи искрено й отговори.

  – Явно не знаеш, че Крис не е от мъжете, които са с някоя жена единствено за секс? И едно птиче ми каза, че е влюбен! – Тайра реши да даде малко светлина в тунела на приятелката си.

А и защо да държеше такава информация само за себе си?

  – Да, разбира се. Може би в някоя друга, която е по-близо до него във Вашингтон. – Джорджия й отговори саркастично.

  – Глупаче, влюбен е в теб! – Тайра й каза направо.

  – Кой ти каза това? – Приятелката й обърна любопитният си поглед към нея изпълнен с изненада, че Тайра знаеше неща, които тя не знае.

  – Бруно! – Разкри й Тай. – Той ми обясни какъв човек е приятелят му. И ти също си влюбена в него!

  – Влюбена? Правиш грешка!

  – Напълно съм наясно какво говоря, Джорджи. Замисли се малко и ще намериш същия отговор и в себе си. Влюбена си в Крис и не можеш да ме убедиш, че е обратното! – Със сигурност в гласа си й каза Тайра.

 – Нека да оставим мен настрана. Защо не ми кажеш за теб и Бруно? Виждам, че сте станали много близки! – Джорджи отпива бърза глътка от кафето си, така както и бързо смени темата на разговора им.

  – Не се случи нищо. Просто ме покани да му бъда модел и да ме рисува. – Отговори й Тайра, като се съобрази с нея и затвори страницата за връзката на приятелката й.

  – Значи ще се видите отново?

  – Следващата събота.

 – Имам добро предчувствие за вас двамата! – Джорджия запляска радостно с ръце.

  – Не избързвай! Знаеш, че съм прокълната с мъжете. Много скоро, Бруно също ще избяга. – Отвърна й Тайра натъжено.

Това беше истината, не й вървеше с мъжете и с този нямаше да е по-различно. Не знаеше каква е причината, за да го правеха, но явно беше голяма. Никога не разбираше какво грешно прави с тях.

  – Глупости, момиче. Не си прокълната! Просто не са били за теб. – Джорджи се опита да успокои приятелката си.

Не й харесваше, когато такива тъмни и мрачни мисли се въртяха в главата на Тайра. Такава красива жена като нея, не можеше да бъде прокълната. Тези, които бяха прокълнати със слепота са всички, които са й обърнали гръб.

  – Да си призная Джорджи, отбягвам да мисля за личния ми живот. Обръщам цялото си внимание професионалната ми посока. – Тайра въздишка тежко.

  – Нима смяташ да бягаш от мъжете цял живот? Тай, не си го и помисляй! Ако не опитваш ще пропуснеш този, който е за теб. Не си страхливка, за това няма да бягаш! – Джорджия придърпа приятелката си по-близо до себе си и силно я прегърна.

Трябваше да й дава подкрепата си и да й дава сили да не сваляше гардът и да се отказваше.

  – Когато го казваш ти, се чувствам по-добре. Ако го кажа сама на себе си, нищо няма да се получи. – Сподели й Тайра с блестящи сълзи в очите си.

  – Не се отчайвай! Това е най-важното. Направила си нещо хубаво, като си дала шанс на Бруно! Следващата събота забрави за всичките си проблеми и се отдай на момента. – Това беше най-добрия съвет, който можеше да й даде Джорджия.

Самата тя правеше това с Крис. Когато беше с него, просто изключваше всички мисли, които я притесняваха и просто изживяваше прекрасният момент с него. След като всичко свършеше може отново да задейства съзнанието си и да продължи да се притеснява, че не можеше да го има за себе си цял живот.

  – Ти от какво се оплакваш? Крис е влюбен в теб! – Тайра знаеше, че приятелката й препоръчваше нейният личен опит.

   – Не започвай отново! Аз мисля, че ти и Бруно имате по-голям шанс да сте заедно.

  – Не можеш да бъдеш сигурна в това, а и прекалено рано за такива заключения. – Каза Тайра и отново запълни чашите им с кафе.

  – Да направим една сделка! Нека да говорим за това след време? – Джорджи мило й се усмихна.

  – Дадено! Боже, за малко да забравим за играта на Клейтън. – Тайра скочи от дивана пъргаво и преди да пусне телевизора на спортния канал отиде до бюрото си за скиците, които постави на холната си масичка и обратно се настани на мястото си.

С дистанционното в ръка стартира телевизора. Двете заедно щяха да наблюдават играта на отбора и ще работеха върху скиците си. Утре трябваше да занесе скиците до шивашкото ателие и да започнеше изработването на всеки един модел. Работата й я правеше щастлива. Поне компенсираше провалите й в други начинания.