Комедиодрама за вредата от пиенето

От Джордж Спиршек

Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,

оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино,   възстановена по памет днес

Не знам защо?!

 

Пролог

Водещият:

Една история ще ви разкажа аз

за магаренцето малко Атанас.

То пасеше си и ето,

в миг изчезна от полето

във един злокобен час…

Трима души го видяха

Край тревясалия път

И решиха това магаре

На кюфтета да изядат.

В миг един го задуши,

сграбчи дългите уши

и прободе с остър нож

марковия гръден кош…

А магаренцето малко изрева,

че остана без магарешка глава,

но пък хубави кюфтета

станаха и в този ден

хапнах си от тях и аз…

Публика мила,

публика страшна,

песничка малка изпях ви сега.

Песничка стара –

от моята младост,

песен за реална съдба…

Малко магаре –

кофа кюфтета,

вкусно мезе

за злочеста съдба…

Но да се върнем на нашата сцена –

ей ви истории

малки сега…

Шекспир в казана

„ряпа яде,

Но зяпа това.

Щото е наказан, де!

Като вас…

 

Действие първо

Елсинор, мезонетът на Хамлет в кралския хотел

 

Хамлет: 

Влезте, красавице!

С вас аз щастлив съм.

И защо не –

чужда жена,

в моето време…

Само забава,

извънбрачно бреме

 ще яхна без стреме…

О, Жулиета…

 

Жулиета:

Ах, аз клета!

Принце, обичам ви!

Но моят Ромео

вече неделя

скита далече

с ваша поръка

по шотландска земя…

И аз – сама…

 

Хамлет:

И ти сама…

Но чак сега

Пристигаш при мен

в този ден

осветен

за нашта любов…

 

/Гръм, облак, сив полумрак/

 

Сянката на краля:

Хамлете!

Мой сине…

 

Хамлет:

Уф, бе тате… Не свикна да влизаш като хората… Ми почукай, поздрави…

 

Сянката на краля:

О, Хамлете…

/Озърта се/

Я, ти пак с маце…

Здравейте, мис, мадмоазел, фройлайн…

Каквото там е набарал

синът ми пак…

 

Хамлет:

Тате,

омръзваш чак!

Току през ден

съм аз смутен –

изтърсваш се при мен

без знак,

без предупреждение.

Поне изпращай есемес:

„Пристигам днес!

Закопчай си панталона!“...

А ти –

през понтона,

от тавана…

Любовна среща,

а всичко ми се схвана…

 

Сянката:

Де запознай ме, де…

Кое си ти, дете

на красотата?

 

Жулиета:

Жули. На Капулети

Щерката малка…

 

Сянката:

Ъййй…

Хами, пускай я веднага!

И я доопаковай…

 

Хамлет:

Що, бе тате?

 

Сянката:

Хами, разбираш ли…

Дай рима за „ли“!

 

Хамлет:

Тате, казвай! Минавай на бял стих…

 

Сянката:

Амиии…

С майка й…

Навремето…

Имахме много време

И, вместо да дремем…

 

Жулиета:

Ах, мама…

И сега си е тя.

Хич я няма

да спазва почитта

към разни правила…

 

Хамлет:

Не ме стресирай, тате!

То, вярно – бащата

за това е.

Да вика

и кръвно да вдига.

Ама ти…

Първо, вече сме модерен век…

Второ, карай наред,

че знае ли човек

докога му е дълъг век…

Трето, мама ми каза…

Не се стряскай, ама аз…

Наследник съм на Вас,

бивше кралско величество,

но истината –

в определено количество,

е някак си малко…

Така –

направо,

мама ми рече,

че ти, човече,

си малко встрани

от бащинството ми…

Капиш?

 

Сянката:

Направо ме скапа!

Няма проблем,

дай лапа,

сине, какъвто си там…

Човешко правило –

всеки свойта майка знае,

за бащата тя си трае…

/към Жулиета/

Чао, малката!

Изчезвам, да не преча на свалката…

/И наистина изчезва сред нов гръм и пушеци/

 

Второ действие.

Шотландия, планина, случайно паднало от каруца куп сено, грижовно застлано по поръчка на лейди Макбет, между два походни дивана…

 

Ромео:

О, ваша милост!

По заповед на краля идвам

при вас.

Какво да направя

„в тоз късен час?

 

Лейди Макбет:

Хм!

И тоя го бива…

Крал Дънкан откакто издъни се

в моя креват,

направо превърна се в кралския сват.

Отново изпраща

трудолюбив младеж –

свеж,

като утринен кукуряк,

напърчен, як…

Млади момко,

как те зоват?

 

Ромео:

Ромео Монтеки, мадам…

 

Лейди Макбет:

И си сам?

 

Ромео:

Разбира се!

Само със слуги двама,

паж един,

коняри трима – да има,

петима пазачи…

Абе, самотен, значи…

 

Лейди Макбет:

Ела да ти кажа…

Нещо…

Случайно сено виждам,

ще полегна…

А ти в туй време…

 

/Тропот на копита, появява се кавалкада конници, начело Макбет…/

 

Макбет:

/обръща се кназад/

Прекрасна Дездемона,

уморихме се по склона

и ето ти купА сено…

Да полегнем…

Тоест - поседнем

за малко…

Че ще е жалко

 толкова високо в планината

да се тръскаме само в седлата…

Момент!

Мадам???

И този младеж???

Жена ми стара

любов кара

на дивия склон

с младия кон…

конярче, май?

 

Ромео:

О, лорде,

извинете,

умориха ни се конете

от тая езда и…

 

Макбет:

Виждам и разбирам…

Скъпа Дездемона,

запознай се с жена ми…

И с този…

Извинявай, младо,

но не помня всички ездачи,

значи…

 

Лейди Макбет:

Лорде,

ние мястото заехме…

Така че…

 

Макбет:

Значи!

Свита,

след мен!

Има още от тоз ден…

 

/Завесата пада едновременно с лейди Макбет върху горкия Ромео…/

 

Трето действие

Отело:

Прекрасна непозната!

Аз срещнах те в гората

и от тоз ден

живея смутен…

Една красива,

неукротима

за трима…

 

Катерина:

Е, уж укроти ме моят Петручио,

но – така случи се,

че станах хептен неукротима

и – мъже само да има –

търся звероукротител

в тая поднебесна обител…

 

/Натам – гледали сте сериали, можете само да продължите.

Оставям отворено началото, до финала е далече…

Аз бях дотук вече…

Що се отнася до вредата от пиенето – да не мислите, че трезвен мога да го измудря и напиша?/

 

Каня ви в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/