The work is not suitable for people under 18 years of age.
Комедиодрама за вредата от пиенето
От Джордж Спиршек
Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,
оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино, възстановена по памет днес
Не знам защо?!
Пролог
Водещият:
Една история ще ви разкажа аз
за магаренцето малко Атанас.
То пасеше си и ето,
в миг изчезна от полето
във един злокобен час…
Трима души го видяха
Край тревясалия път
И решиха това магаре
На кюфтета да изядат.
В миг един го задуши,
сграбчи дългите уши
и прободе с остър нож
марковия гръден кош…
А магаренцето малко изрева,
че остана без магарешка глава,
но пък хубави кюфтета
станаха и в този ден
хапнах си от тях и аз…
Публика мила,
публика страшна,
песничка малка изпях ви сега.
Песничка стара –
от моята младост,
песен за реална съдба…
Малко магаре –
кофа кюфтета,
вкусно мезе
за злочеста съдба…
Но да се върнем на нашата сцена –
ей ви истории
малки сега…
Шекспир в казана
„ряпа яде,
Но зяпа това.
Щото е наказан, де!
Като вас…
Действие първо
Елсинор, мезонетът на Хамлет в кралския хотел
Хамлет:
Влезте, красавице!
С вас аз щастлив съм.
И защо не –
чужда жена,
в моето време…
Само забава,
извънбрачно бреме
ще яхна без стреме…
О, Жулиета…
Жулиета:
Ах, аз клета!
Принце, обичам ви!
Но моят Ромео
вече неделя
скита далече
с ваша поръка
по шотландска земя…
И аз – сама…
Хамлет:
И ти сама…
Но чак сега
Пристигаш при мен
в този ден
осветен
за нашта любов…
/Гръм, облак, сив полумрак/
Сянката на краля:
Хамлете!
Мой сине…
Хамлет:
Уф, бе тате… Не свикна да влизаш като хората… Ми почукай, поздрави…
Сянката на краля:
О, Хамлете…
/Озърта се/
Я, ти пак с маце…
Здравейте, мис, мадмоазел, фройлайн…
Каквото там е набарал
синът ми пак…
Хамлет:
Тате,
омръзваш чак!
Току през ден
съм аз смутен –
изтърсваш се при мен
без знак,
без предупреждение.
Поне изпращай есемес:
„Пристигам днес!
Закопчай си панталона!“...
А ти –
през понтона,
от тавана…
Любовна среща,
а всичко ми се схвана…
Сянката:
Де запознай ме, де…
Кое си ти, дете
на красотата?
Жулиета:
Жули. На Капулети
Щерката малка…
Сянката:
Ъййй…
Хами, пускай я веднага!
И я доопаковай…
Хамлет:
Що, бе тате?
Сянката:
Хами, разбираш ли…
Дай рима за „ли“!
Хамлет:
Тате, казвай! Минавай на бял стих…
Сянката:
Амиии…
С майка й…
Навремето…
Имахме много време
И, вместо да дремем…
Жулиета:
Ах, мама…
И сега си е тя.
Хич я няма
да спазва почитта
към разни правила…
Хамлет:
Не ме стресирай, тате!
То, вярно – бащата
за това е.
Да вика
и кръвно да вдига.
Ама ти…
Първо, вече сме модерен век…
Второ, карай наред,
че знае ли човек
докога му е дълъг век…
Трето, мама ми каза…
Не се стряскай, ама аз…
Наследник съм на Вас,
бивше кралско величество,
но истината –
в определено количество,
е някак си малко…
Така –
направо,
мама ми рече,
че ти, човече,
си малко встрани
от бащинството ми…
Капиш?
Сянката:
Направо ме скапа!
Няма проблем,
дай лапа,
сине, какъвто си там…
Човешко правило –
всеки свойта майка знае,
за бащата тя си трае…
/към Жулиета/
Чао, малката!
Изчезвам, да не преча на свалката…
/И наистина изчезва сред нов гръм и пушеци/
Второ действие.
Шотландия, планина, случайно паднало от каруца куп сено, грижовно застлано по поръчка на лейди Макбет, между два походни дивана…
Ромео:
О, ваша милост!
По заповед на краля идвам
при вас.
Какво да направя
„в тоз късен час?
Лейди Макбет:
Хм!
И тоя го бива…
Крал Дънкан откакто издъни се
в моя креват,
направо превърна се в кралския сват.
Отново изпраща
трудолюбив младеж –
свеж,
като утринен кукуряк,
напърчен, як…
Млади момко,
как те зоват?
Ромео:
Ромео Монтеки, мадам…
Лейди Макбет:
И си сам?
Ромео:
Разбира се!
Само със слуги двама,
паж един,
коняри трима – да има,
петима пазачи…
Абе, самотен, значи…
Лейди Макбет:
Ела да ти кажа…
Нещо…
Случайно сено виждам,
ще полегна…
А ти в туй време…
/Тропот на копита, появява се кавалкада конници, начело Макбет…/
Макбет:
/обръща се кназад/
Прекрасна Дездемона,
уморихме се по склона
и ето ти купА сено…
Да полегнем…
Тоест - поседнем
за малко…
Че ще е жалко
толкова високо в планината
да се тръскаме само в седлата…
Момент!
Мадам???
И този младеж???
Жена ми стара
любов кара
на дивия склон
с младия кон…
конярче, май?
Ромео:
О, лорде,
извинете,
умориха ни се конете
от тая езда и…
Макбет:
Виждам и разбирам…
Скъпа Дездемона,
запознай се с жена ми…
И с този…
Извинявай, младо,
но не помня всички ездачи,
значи…
Лейди Макбет:
Лорде,
ние мястото заехме…
Така че…
Макбет:
Значи!
Свита,
след мен!
Има още от тоз ден…
/Завесата пада едновременно с лейди Макбет върху горкия Ромео…/
Трето действие
Отело:
Прекрасна непозната!
Аз срещнах те в гората
и от тоз ден
живея смутен…
Една красива,
неукротима
за трима…
Катерина:
Е, уж укроти ме моят Петручио,
но – така случи се,
че станах хептен неукротима
и – мъже само да има –
търся звероукротител
в тая поднебесна обител…
/Натам – гледали сте сериали, можете само да продължите.
Оставям отворено началото, до финала е далече…
Аз бях дотук вече…
Що се отнася до вредата от пиенето – да не мислите, че трезвен мога да го измудря и напиша?/
Каня ви в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.