Защо всичко е толкова сиво? 
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?

Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол? 
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,движеща емоция на човека ме напусна.
Как е възможно една жълта течност ,богата на алкохол да блокира болката от мудното ежедневие?
Как е възможно някой хора да нямат нужда от алкохол и опиати?


Как се справят те? ...