Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и виждаш само светлината... мислех си, че влюбването е източника на магията, от която си заслепен, но това е усещане, което трае само четири минути, дори и те са много.
След това идва и страданието, мъката по нещо, което е населило ума ти и така е превзело сетивата ти, че няма друго освен него... Любов... мислиш за нея като за спасение от болест, от зараза, която те е погълнала и ти трябва лечение. Ако всичко се развие добре и Любовта се превърне в щастие тогава идва момента на зависимостта. Тя се превръща в дрога, в опиат и крайна необходимост за ума ти, за тялото ти, за целия ти живот.
Минава време... много време за едни е миг за други е вечност, но е достатъчно, за да си зададеш въпроса... на какво си готов за нея... за Любовта... какво можеш и какво искаш да направиш за нея?
Толкова е просто - тя така те е превзела, че в този момент си готов да дадеш всичко - дори живата си. И другият въпрос... от какво ще се лишиш заради нея?... и отговорът е ясен... от всичко – за Любов, щом трябва и от най-близките хора можеш да се лишиш... И така ти харесва и се чувстваш добре, защото това те води към щастието. Без да разбереш си вече зависим от нея, но това е Тя, Тя е Любов и всеки човек я преследва, въпреки че от нея боли, но тази болка е най-прекрасната болка и не искаме да се разделим с нея, болкоуспокояващи не са нужни... всъщност е по-добре да ни боли, но да сме видели светлината в очите на Любовта и от това да сме ослепели, защото идва един момент – тогава, когато всички хора на света могат да изчезнат от нашия личен свят и на нас да ни е добре така без други и да бъдем само с нея – Любов гледаща ни през очите на любимия човек. Когато този човек те попита – Обичаш ли ме?... и ти светкавично отговаряш - Да... и той продължава да те пита- Защо?... и след този въпрос минава толкова време, че не можеш да определиш дали е много или малко, но си попаднал в капан на объркано незнание и естествен отговор не ти идва на ум и ако това общуване с тези въпроси се повтаря - всеки път отговорът на Защо?... е заровен някъде толкова дълбоко в ума ти, че както и да отговориш на него, не е точно това, което трябва да бъде формулирано като истина и прозвучава тъпо - значи, че си под наркотичното въздействие на Любовта и не знаеш – Защо?
Тогава, на всичкото отгоре Любовта се превръща в лудост. Луд си, но всъщност не си. Ако в погледа ти блестят милиони светлини, ако има онова особено сияние и само любимия го вижда, т.е. вижда потенциалната лудост породена от нормалното поведение на Любовта - то това е истината и отговорът на Защо? - се крие точно в този блясък.
И най-изумяващото, което те сполетява е усещането, че летиш... толкова си лек и фееричен, че небето те поема и ти се носиш върху вълшебните облаци на собствената си фантазия и си мислиш... че летиш - това е чудо разливащо се по цялото ти тяло.
А най-недоумяващо е едно безумно поведение от твоя страна , което е краен резултат от магнетичното въздействие на Любовта върху мозъка ти - това е да си готов да простиш - Всичко... и непростимото. Превръщаш се в марионетка в ръцете на чудотворната Любов.
И въпреки всичко Любовта не е Любов ако боли, тя върховно изживяване, тя е екстаз, тя е необходимо удоволствие, тя е... пъстра дъга, тя е дълбока вода, тя е безкрайно препускане, тя е преливащото се синьо в синевата, тя е слънчеви лъчи, галещи сутрешните капчици роса, тя е аромат единствен - неподправен... аромат на диви кестени и прекършени хризантеми, отнесени от есенния дъжд, тя е като роза с много гънки и нежност - с всичките ù красоти и цветове, тя е безкрайната долина с грейнали слънчогледи, тя е житен клас, може би е просто трева... много неща може да е Тя, но има едно единствено най-точно определение Тя – Любовта е Божествена.
© Ирена Дочева Все права защищены