Усещам, че нещо не е както трябва...
Не съм сигурен какво, но...
Примерно, срам ме е да си призная, но често забравям, че съм пръднал и после се възмущавам и оглеждам подозрително.
Понякога даже навирам нос в дупето на детето, за да проверя...
Веднъж така ме завари майка му и като разбра какво правя, реши да подуши моето...
Така и разбрах, че нещо не таман... аз съм бил!
Застарявам ли...?
Оня ден пак се наложи да оправям кабела на телефона.
Малката пикла се явява кабеларка и редовно го изтръгва от розетката.
За по-удобно реших да звънна от мобилния на домашния и да проверя връзката.
Докато се изправях, чух, че се звъни и отидох да вдигна...
Оставаше ми да поговоря... със самия себе си!
Вчера, и това вече ме провокира да пиша за туй пусто застаряване, отидох да изхвърля боклука и на връщане от контейнера срещам съседа, ама като му забравих името, викам му:
- Съседе, кат та гледам, приличаш ми на някой, ама не си спомням на кой.
- А, сигур на пингвина от горния етаж ти мязам, той често ми намигва с фара си.
И така продължаваме диалога близо два часа.
Накрая той ме пита:
-,И накъде с тая кофа, съседе?
- Ми... - поглеждам изненадан кофата - да бруля орехи!
- Да набрулиш малко и за мене - вика ми той - че да мога да замярам пингвина кат се връща от работа!
Застаряваме не, ами направо полудяваме...
© Кеворк Все права защищены