10.04.2008 г., 11:32 ч.

Застаряване 

  Проза
697 0 0
1 мин за четене

Усещам, че нещо не е както трябва...

Не съм сигурен какво, но...

Примерно, срам ме е да си призная, но често забравям, че съм пръднал и после се възмущавам и оглеждам подозрително.

Понякога даже навирам нос в дупето на детето, за да проверя...

Веднъж така ме завари майка му и като разбра какво правя, реши да подуши моето...

Така и разбрах, че нещо не таман... аз съм бил!

Застарявам ли...?

Оня ден пак се наложи да оправям кабела на телефона.

Малката пикла се явява кабеларка и редовно го изтръгва от розетката.

За по-удобно реших да звънна от мобилния на домашния и да проверя връзката.

Докато се изправях, чух, че се звъни и отидох да вдигна...

Оставаше ми да поговоря... със самия себе си!

Вчера, и това вече ме провокира да пиша за туй пусто застаряване, отидох да изхвърля боклука и на връщане от контейнера срещам съседа, ама като му забравих името, викам му:

- Съседе, кат та гледам, приличаш ми на някой, ама не си спомням на кой.

- А, сигур на пингвина от горния етаж ти мязам, той често ми намигва с фара си.

И така продължаваме диалога близо два часа.

Накрая той ме пита:

-,И накъде с тая кофа, съседе?

- Ми... - поглеждам изненадан кофата - да бруля орехи!

- Да набрулиш малко и за мене - вика ми той - че да мога да замярам пингвина кат се връща от работа!

 

Застаряваме не, ами направо полудяваме...

 

© Кеворк Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??