30 мая 2004 г., 01:02

Затиснат от времето

2K 0 0

Ето те отново на тази уличка,върху която лунната светлина пада неуверено.Изпълнен с тъга и страх,разбиващи съзнанието ти,ти се отправяш към безкрайната пътека на самотата...Хиляди мисли те връхлитат,опитваш се да разбереш другите - но правиш скок в празнотата.Всичко това те обърква.Исторята се повтаря...Не усещаш живота,защото всичко което чувстваш е студ,а незначителният свят,на който си станал роб,ти изглежда понякога по-скоро като проклятие,отколкото като дар.Завиждаш на слепите глупаци,които могат да обичат и мразят,както те казват - отдадени на баналността...
Ставайки жертва на страданието,отново се опитваш да достигнеш мястото,което се простира отвъд огледалото на егоизма.Всеки ден - нов белег.
Нашепващ плач,давещ се в блестящата лунна светлина,те отвежда до света на самотата...Тъжен пристъпваш с плахи крачки - не виждаш лятното слънце,не чувстваш есенният дъжд - чувствата ти са мъртви.Не виждаш зимният сняг - очите ти са слепи.Не чувстваш идващата пролет-затиснат си от времето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...