На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на дядо Стамен, който разказваше за своята младост и им свиреше неумело на акордеон... но не и тази година.
Катя се вълнуваше, защото не бе виждала леля си Ана от четвъртия си рожден ден. Тогава майката и лелята на момичето се бяха скарали за завещаното от баба Калина. От този момент Силвия и Ана не се бяха поглеждали, освен в съда, който беше отхвърлил две завещания като фалшиви.
Дори и дядо Стамен бързо разбра, че идеята му да събере цялата рода не е била добра. Той не одобряваше враждата между дъщерите си, но никога не бе успял да ги помири.
Леля Ана бе с пъстри очи, пълни устни и права черна коса, дълга до кръста. Лицето ѝ беше бяло, а фигурата- висока. Катя не можеше да не си помисли, че л ...