-          Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.

-          Да? Кажи какво има?

-          Имам нужда от теб.

-          Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.

-          Пред вратата ти съм, отвори ми, ако искаш…

На момента притичах дотам и отворих. Видях я… Нея. В цялата ù прелест, обляна от сълзи. През ума ми минаха хиляди мисли, който изчезнаха за секунди. К... с цялото си величие… седеше пред мен и ме гледаше с погледа ù. Ах… поглед, който никога не ще забравя. Не знаех какво да правя, не знаех какво ще е уместно, затова просто се отдадох на емоциите си.  Поех я в обятията си и времето спря. Както винаги Тя изгуби малкото си тяло в моята прегръдка, това малко и нежно създание, сякаш създадено от самия Бог, но с душа на Дявол. Минаха 10 минути, тя все още беше с мен, плачеше като малко дете. Отдръпнах се, но тя бе толкова крехка и се смъкна надолу. Подхванах я и я занесох вкъщи. Седнахме на леглото в топлата ми стая. Беше светло и едва сега видях какво ù се бе случило. К. отново се сгуши в мен и по красивото ù лице сякаш се изписа усмивка, придружена от гореща сълза. Не можех да проумея случващото се, след толкова месеци, изпълнени с болка, тя дойде при мен. След около пет минутки се отпусна и заспа, а аз не смеех и да помръдна, за да имам още миг да се радвам на великолепието ù, не знаех кога ще я видя отново, дали ще я видя отново, но не исках да мисля за тези неща, сега К. беше при мен и нищо друго не ме интересуваше. Галех аленочервената ù, мека коса и усещах сладникавия ù мирис, отнасящ ме на друга вселена.

-          Сама съм – измърмори тя в просъница.

-          Не си сама и никога няма да бъдеш. Винаги ще съм до теб.

-          Обичам те.  – думите, който така копнеех да чуя от нея.

К. отново заспа в прегръдките ми. Свалих ù обувките и якето, замених мокрите дрехи със сухи и легнах до нея. Стоях и я гледах часове наред, не усетих кога се съмна. Тя се разшава и се събуди. Плахо отвори очите си и се стресна за секунди

-       Добро утро, как си? – попитах я щастлива, тя отново се сгуши в мен.

-       Не ми позволявай да си отида, искам да съм тук, при теб.

-       Няма. Винаги ще си до мен. Обичам те. Сега и завинаги.