4 окт. 2022 г., 10:21

 Завръщане

1.1K 0 1

Произведение от няколко части

1 мин за четене


-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш...
Съдбоносно! Ако знаеше само колко е права! Нима тя ме ориса? Собствената ми приятелка?!
Не зная... всичко стана толкова... неусетно. Като лавина, която безжалостно помита всичко по пътя си. И не оставя изход. Веднъж тръгнала, не можеш да я спреш.
Диана щракна с пръсти на келнер, грозен навик от парижанските й години, и без да се замисли поръча два коктейла.
-Какво правиш? Аз не пия! Още по-малко по това време!
-... или при тези обстоятелства? Стига, момиче, тъкмо ще ти се види по-хубав! - изсмя се тя цинично без да дочака отговор.
Коктейл в 12! Не, не беше моето! Но не исках да споря.
13.30 ч! Колко остава? Цял час! Потопих цялото си съзнание в тълпата от преминаващи хора. В забързания хаос на централната улица, в тракането на токчета, в неспирните разговори от съседните маси. Някъде там долових познат глас... този на Диана. Жан пак се бил прибрал късно и отново без обяснение... нещо за... колата. А, да, бавели я в сервиза вече втора седмица! И куче... щяла да си вземе куче! Диана и куче? Не! Диана и друго живо същество? Стават и чудеса!
Часът наближи. Чух много за по-малко от час, но нищо не ме впечатли до степен да забравя за малко, че ще го срещна.
Дали вече ме чакаше? Дали ще го позная? В чата всичко беше лесно. Часовете минаваха неусетно и за двамата. Сякаш се познавахме от години. Сякаш от предишни животи. За крехките си 20 години не ме беше удрял ток при мисълта за някого. Не бях усещала онзи приятен гъдел и вълнуващо напрежение.
Червеното ми отиваше определено. За този ден се бях спряла на любимия ми цвят - червено бюстие с дълга бяла пола. Какъв контраст! На огън и невинност! Само че не знаех, че огънят тепърва ще се разбушува и ще изгори всякаква невинност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...