4.10.2022 г., 10:21

 Завръщане

1.1K 0 1

Произведение от няколко части

1 мин за четене


-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш...
Съдбоносно! Ако знаеше само колко е права! Нима тя ме ориса? Собствената ми приятелка?!
Не зная... всичко стана толкова... неусетно. Като лавина, която безжалостно помита всичко по пътя си. И не оставя изход. Веднъж тръгнала, не можеш да я спреш.
Диана щракна с пръсти на келнер, грозен навик от парижанските й години, и без да се замисли поръча два коктейла.
-Какво правиш? Аз не пия! Още по-малко по това време!
-... или при тези обстоятелства? Стига, момиче, тъкмо ще ти се види по-хубав! - изсмя се тя цинично без да дочака отговор.
Коктейл в 12! Не, не беше моето! Но не исках да споря.
13.30 ч! Колко остава? Цял час! Потопих цялото си съзнание в тълпата от преминаващи хора. В забързания хаос на централната улица, в тракането на токчета, в неспирните разговори от съседните маси. Някъде там долових познат глас... този на Диана. Жан пак се бил прибрал късно и отново без обяснение... нещо за... колата. А, да, бавели я в сервиза вече втора седмица! И куче... щяла да си вземе куче! Диана и куче? Не! Диана и друго живо същество? Стават и чудеса!
Часът наближи. Чух много за по-малко от час, но нищо не ме впечатли до степен да забравя за малко, че ще го срещна.
Дали вече ме чакаше? Дали ще го позная? В чата всичко беше лесно. Часовете минаваха неусетно и за двамата. Сякаш се познавахме от години. Сякаш от предишни животи. За крехките си 20 години не ме беше удрял ток при мисълта за някого. Не бях усещала онзи приятен гъдел и вълнуващо напрежение.
Червеното ми отиваше определено. За този ден се бях спряла на любимия ми цвят - червено бюстие с дълга бяла пола. Какъв контраст! На огън и невинност! Само че не знаех, че огънят тепърва ще се разбушува и ще изгори всякаква невинност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...