- Ех, горкия…Една болест да беше… - Въздъхна доктора към сестрата. Със сълзи на очи и тя също изказа съжалението си:
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката на сестрата.
Насред развилото се “опело” пациентът въздъхна.
- Пак ли тъжите. Жив ще ме погребете още малко. Казах ви, че се чувствам добре. Не виждам какъв е проблема, за какво е всичкия този стрес?! Оставете ме на мира!Всичко е наред!
Печалните души се погледнаха и с кисела усмивка се оттеглиха.Сестрата излезе от стаята насълзена, а съпругът и изрече глухо “ успех синко”.
Веднъж оставен на спокойствие, болният се разведри. Наистина изглеждаше в добро настроение и силно безгрижен, нетипично за болен човек. И все пак макар нищо да не го задържаше тук в болничната стая, прекара деня си под таванът и. Знаеше какви диагнози му поставяха, но въпреки това пушеше цигари, играеше видео игри на лап ...