8 min reading
- Ех, горкия…Една болест да беше… - Въздъхна доктора към сестрата. Със сълзи на очи и тя също изказа съжалението си:
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката на сестрата.
Насред развилото се “опело” пациентът въздъхна.
- Пак ли тъжите. Жив ще ме погребете още малко. Казах ви, че се чувствам добре. Не виждам какъв е проблема, за какво е всичкия този стрес?! Оставете ме на мира!Всичко е наред!
Печалните души се погледнаха и с кисела усмивка се оттеглиха.Сестрата излезе от стаята насълзена, а съпругът и изрече глухо “ успех синко”.
Веднъж оставен на спокойствие, болният се разведри. Наистина изглеждаше в добро настроение и силно безгрижен, нетипично за болен човек. И все пак макар нищо да не го задържаше тук в болничната стая, прекара деня си под таванът и. Знаеше какви диагнози му поставяха, но въпреки това пушеше цигари, играеше видео игри на лап ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Отворен съм за идеи за по-готино заглавие