Зеления топаз - 23

                          ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

   Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.

- Е, ти получи своят страхотен материал.

- А ти какво получи?

- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... - той се наведе към нея, придърпа брадичката ù с ръка и я целуна страстно. - Обичам те. - каза ù простичко.

  Самолета вече се приземяваше на Хаваите.

- Госпожице Даг, ще ми окажете ли честта да изпием по чаша кафе заедно?

- О?! Значи нашият известен и груб господин Блестър е решил да бъде и по-мил?! - реши да играе Боби.

- Приемате ли поканата ми?

- Бих изпила чаша горещо хавайско кафе.

- Чудесно!

Самолетът се приземи.

- Хайде, Мич, не ми се стои час и половина в самолета. - той дръпна краката си настрани  и важно каза:

- Дамите първо! - усмихваше се някак странно! Тя се чудеше какво ли ще ù сервира, но мина покрай него. Обърна се и тръгна по коридора.

- Имате хубав задник! - тя се обърна рязко, неочаквала точно това! Сложи ръце на кръста и отвърна с досада:

- Не ме карай да те наказвам! Това беше невъзпитано! - той стана и я придърпа, с толкова страст я целуна, че краката ù омекнаха.

- А това достатъчно невъзпитано ли беше? - двамата се засмяха и слязоха от самолета. Изпиха по чаша кафе и решиха да се поразходят по плажа.

Водата се плискаше по брега и от вълните се образуваше пяна. Бе топла и приятна.

- Мич, трябва да тръгваме, ще изтървем самолета...

- Добре де, ей сега! - каза той. Взе я на ръце и бързо се доближи до водата.

- Не! Какво правиш? - не успя да довърши дори, когато той най-безцеремонно отвори ръце и я хвърли във водата. Тя наистина не очакваше това! Надигна се бавно, а лицето ù изразяваше нещо средно между гняв и бяс! На главата ù висяха водорасли и бе цялата мокра. Погледът ù обаче беше див! Мич се смееше с цяло гърло!

- Престани да се хилиш! Мръсник такъв! Сега как ще пътувам? Кретен! Цялата съм мокра! О... престани, по дяволите, да се смееш! - Мич продължаваше да се смее. Тя седна безпомощно на пясъка и вълните облизваха краката ù. Той я събори и прошепна:

- А какво ще кажеш за една ваканция на Хаваите с кретен като мен? – въпросът бе зададен много простичко, но с много любов. Но Боби реагира много остро! Изблъска го и тръгна по брега.

- Това...  това... - доближи се до водата. Мич стана и се запъти към нея.

- Какво ти стана? Това беше само шега! - в момента, в който я хвана за ръката, тя се обърна и го блъсна с всичка сила във водата. Той изтърва нежната длан и цопна в топлата вода. Тя се заливаше от смях!

- Разбира се, че е чудесна идея! - той я сграбчи и двамата започнаха да се въргалят по брега и във водата. Бяха щастливи.

- Ще се омъжиш ли за мен?

- Да! Ще го направя, Мич Блестър! Толкова много те обичам...

 По-късно се обадиха за багажа, след като си бяха взели стая в хотела.

Боби говореше по телефона с шефа си:

- И как така изведнъж решихте да ме върнете на работа? - не се чу отговорът - Аха... ясно... Знаете ли, сега съм на друга вълна и никой, и нищо не може да провали плановете ми, така че съжалявам, но ще си помисля... месец може би... а може и да са повече! - Мич я притегли към себе си и нежно я целуна. Слушалката падна от ръцете ù...