*********************************************************

ЗЕЛЕНОТО ОДЕЯЛО

Семейство Иван и Сашка Иванови бяха около 60 годишни симпатични

дебеланковци. Бяха се залюбили още като ученици в прогимназията и имаха вече цели 40 години семеен живот. На млади години Иван имаше няколко души близки приятели, с които играеше белот и ходеше на риба, но с напредването на годинките разбра, че няма нищо по- добро и ценно от семейството и от скъпата му съпруга.

Затова когато ходеше на риболов вземаше и нея – за другарче.

Синовете им се бяха изпоженили, а внуците учеха в чужбина. В къщи никой не ги чакаше и те най- после можеха да живеят за себе си и един за друг.

Ранната есен беше топла – времето прекрасно – не беше валяло и не се очакваше да вали.

Иван стегна такъмите за риболов, сложи ги в старата си раница и взе три спининга. А Сашка приготви една термо – чанта с ядене и пиене и като натовариха всичко на старата „Жигула“, потеглиха към завоя на река Марица – на около 10 километра от Пловдив. Цял ден Сашка и Иван мятаха въдиците и наловиха необичайно много риба- и шарани, и уклей и всякакъв дребосък. Напълниха кепчето догоре, но не им се тръгваше- рибата кълвеше като луда. Преместиха се нагоре по течението на реката до едно голямо дърво и решиха да направят тук бивак. Да запалят огън и да спят на въздух. Колата остана 100 метра по надолу. Иван отсече с ловджийския си нож няколко от долните дебели клони на дървото, а Сашка тръгна наоколо да събере дребни съчки за подпалка. На връщане прегърнала сноп сухи клони, тя се спъна в някакво препятствие и падна. Не, не беше камък, а голяма нова раница с алуминиев самар, манерка в кожен калъф и навито на руло зелено мохерно одеяло. Иван й помогна да пренесе съчките и чуждата раница до огъня. Наоколо беше тихо и нямаше никакви следи от хора. Двамата решиха , че някой припрян или по-скоро пиян рибар си е забравил раницата. Вътре имаше само сух хляб и салам в хартия и резервни тениска и шорти. Двамата съпрузи се радваха на сполуката през деня и разговаряха до буйния огън. Към 2 часа през нощта огънят загасна и най после се кротнаха гръб до гръб да спят. Сашка беше взела от къщи само едно одеяло, защото не смятаха да остават през нощта до реката. Сега намереното зелено мохерно одеяло им дойде дюшеш. Жената го взе и го разгърна. Одеялото беше учудващо чисто – като ново и ухаеше на здравец и мокра трева. Сашка загърна с него грижливо мъжа си, а тя се сви под тяхното одеяло на квадратчета. Уморени от дългия ден, заспаха веднага.

Слънцето вече беше изгряло, когато Сашка се събуди. До нея мъжът й, завил се през глава се мяташе насън. Сигурно сънуваше кошмари. Жената се опита да отметне одеялото, но то сякаш се беше залепило за лицето на мъжа й. След като го дръпна рязко, тя застина от ужас. Лицето на Иван представляваше една кървяща рана. Липсваше тъкан под брадичката, скулите се бяха оголили, нямаше клепачи, а ужасените му очи се въртяха лудо в орбитите. Сашка скочи без всякаква мисъл в главата си и се опита да избяга от кошмарната картина. Но Одеялото се беше заплело в краката й и не я пускаше. В опит да се освободи от него, жената седна на земята и го хвана с двете си ръце. Фатална грешка!

Одеялото сякаш оживя. Гладката повърхност се промени. Появиха се малки остри кукички, които се забиваха в ръцете й. И като някакъв тъмно-зелен облак то плъзна нагоре и стигна лицето. Колкото повече скачаше и се бореше Сашка, толкова повече територия отвоюваше проклетото одеяло. Когато кукичките се забиха в очите й, тя изпищя и се предаде. Падна на земята свита в ембрионална поза. Одеялото веднага я покри плътно и започна да я поглъща, пулсирайки.

То попиваше с наслада жизнените й сокове. Довърши сутрешната си закуска върху смаления наполовина труп на мъжа и кротко се нави на руло...

Около обяд до бивака на семейството пристигна Горският. Искаше да се увери, че туристите са изгасили добре огъня. Огънят отдавна беше угаснал и наоколо нямаше хора. Намери само две раници и хладилна чанта с храна и бира в нея.

В колата наблизо също нямаше никой, а ключовете висяха на таблото. Хората бяха изчезнали!

„ Не е чиста тая работа!“- рече си Горският и се обади на полицията в Пловдив.

Скоро завоят и брега на река Марица гъмжаха от полицаи и криминалисти. Очакваха водолази да претърсят вира. Докато другите се щураха насам – натам, един млад полицай, забеляза красивото зелено мохерно одеяло и го задигна. Възнамеряваше да го подари на майка си, която страдаше от артрит, та да се завива през зимата с него. Полицайчето сгъна одеялото на четири и го пъхна в найлонова торба.

„ Колко красиво, леко и мекичко е! – учуди се той – И е като ново- мирише на мокра трева и билки.

Как ли ще се зарадва на подаръка мама!"

--------------------------------- край-----------------------------------------

3.10.2020. 3.00 часа

Bulgarian Beverly Hills

In casa mia