Земята има нужда от нас
Пролетта с плахи стъпки и с жужене на пчели идва. Високо от хотелската ни стая гледам пълноводния Дунав. Големи шлепове пътуват по реката и пренасят огромни товари. По крайбрежната алея се разхождат възрастни и деца. Всичко е спокойно, а хората изглеждат доволни. Изведнъж дете изхвърля обелка от банан в реката?! Пролетта сякаш се поспря, а аз се отдръпвам от прозореца и сядам. Решавам да прелистя учебника. Чета как нашата майка Земя се замърсява, как може да се спре това и да бъде спасена.
Затварям очи и сънят ме поглъща. Понасят ме криле на пеперуда. Странна пеперуда с противогаз. Оглеждам хората наоколо. Облечени в дрипи, с маски на уста и много бледи. Летим над морето. Съзирам танкер, а около него голямо нефтено петно. Русалки молят за помощ, омазани в мазут. Искам да затворя очи, всъщност да се събудя, но пеперудата продължава своя полет. Явно иска да видя още нещо. Това Рила ли е?! По билата ù няма дървета, а езерата ù са превърнати в блата. Поемам дълбоко въздух, бързам да отворя очи и да се убедя, че това е само сън. Може би това, което ми показа пеперудата е бъдещето на земята ни.
Хубав ден е - денят на Земята! Точно като денят на майката. Та нали майката Земя ни е създала. В денят на празника преброяваме белезите от раните, които сами сме причинили и прекланяме глава пред упоритата ù любов, с която ни отглежда. Време е за нещо ново! Ние, хората, вече можем да пазим и възстановяваме нашата планета, нашата майка, нашия дом - нашата Земя. Векът, през който ще засаждаме гори, пречистваме води, ще отглеждаме животни и още много други дейности, с които ще накараме нашата майка да се чувства горда с нас и ще изтрием сълзите от прекрасните ù сини очи.
© Петя Белчева Все права защищены