13.08.2008 г., 20:07

Земята има нужда от нас

1.3K 0 1
1 мин за четене
 

Земята има нужда от нас

 

Пролетта с плахи стъпки и с жужене на пчели идва. Високо от хотелската ни стая гледам пълноводния Дунав. Големи шлепове пътуват по реката и пренасят огромни товари. По крайбрежната алея се разхождат възрастни и деца. Всичко е спокойно, а хората изглеждат доволни. Изведнъж дете изхвърля обелка от банан в реката?! Пролетта сякаш се поспря, а аз се отдръпвам от прозореца и сядам. Решавам да прелистя учебника. Чета как нашата майка Земя се замърсява, как може да се спре това и да бъде спасена.

Затварям очи и сънят ме поглъща. Понасят ме криле на пеперуда. Странна пеперуда с противогаз. Оглеждам хората наоколо. Облечени в дрипи, с маски на уста и много бледи. Летим над морето. Съзирам танкер, а около него голямо нефтено петно. Русалки молят за помощ, омазани в мазут. Искам да затворя очи, всъщност да се събудя, но пеперудата продължава своя полет. Явно иска да видя още нещо. Това Рила ли е?! По билата ù няма дървета, а езерата ù са превърнати в блата. Поемам дълбоко въздух, бързам да отворя очи и да се убедя, че това е само сън. Може би това, което ми показа пеперудата е бъдещето на земята ни.

Хубав ден е - денят на Земята! Точно като денят на майката. Та нали майката Земя ни е създала. В денят на празника преброяваме белезите от раните, които сами сме причинили и прекланяме глава пред упоритата ù любов, с която ни отглежда. Време е за нещо ново! Ние, хората, вече можем да пазим и възстановяваме нашата планета, нашата майка, нашия дом - нашата Земя. Векът, през който ще засаждаме гори, пречистваме води, ще отглеждаме животни и още много други дейности, с които ще накараме нашата майка да се чувства горда с нас и ще изтрием сълзите от прекрасните ù сини очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...