7 мар. 2007 г., 08:33
3 мин за четене
На зет и тъща в една къща само лъжата помага
„В собствения си дом не мога да се почуствам господар,заради тебе!”-това е мъжът ми.”Да,но той е и домът на дъщеря ми! И ще идвам,когато си поискам!”-това е мама,за него тъща. „Мъжът ти е голям простак!-майка ми. „Но той все пак ми е мъж и баща на децата ми.По-добре ли ще бъде да съм разведена?” „Много по-добре!Защо не се омъжи за Петърчо,като те искаше? Бизнесмен,жена му е само по кафенетата и не слиза от мерцедеса,а ти си прислужница на тоя търтей.Съсипа ти живота!” „Тая пак ли е тук?”-това е мъжът ми. „Това е майка ми не е тая!-вече треперя и посягам към хапчетата. „Виж до къде те докара тоя идиот,цялата трепериш,без хапчета не можеш да живееш!” „Кой е идиот ,ма? Искаш да ни разведеш ли? Ти я докара до това дередже,но няма да се разведем,та да ти доставя удоволствие! Да не си ми стъпила повече в къщата,чумо такава!”
Аз съм между чука и наковалнята и пред припадък. И така десет години.Всеки ден!Бях вече готова за лудницата, когато преди ме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация