На зет и тъща в една къща само лъжата помага
„В собствения си дом не мога да се почуствам господар,заради тебе!”-това е мъжът ми.”Да,но той е и домът на дъщеря ми! И ще идвам,когато си поискам!”-това е мама,за него тъща. „Мъжът ти е голям простак!-майка ми. „Но той все пак ми е мъж и баща на децата ми.По-добре ли ще бъде да съм разведена?” „Много по-добре!Защо не се омъжи за Петърчо,като те искаше? Бизнесмен,жена му е само по кафенетата и не слиза от мерцедеса,а ти си прислужница на тоя търтей.Съсипа ти живота!” „Тая пак ли е тук?”-това е мъжът ми. „Това е майка ми не е тая!-вече треперя и посягам към хапчетата. „Виж до къде те докара тоя идиот,цялата трепериш,без хапчета не можеш да живееш!” „Кой е идиот ,ма? Искаш да ни разведеш ли? Ти я докара до това дередже,но няма да се разведем,та да ти доставя удоволствие! Да не си ми стъпила повече в къщата,чумо такава!”
Аз съм между чука и наковалнята и пред припадък. И така десет години.Всеки ден!Бях вече готова за лудницата, когато преди месец ми хрумна една идея! Извиках майка,докато го нямаше благоверния. „Мамо мъжът ми страшно те уважава! Когато те няма говори все хубави работи за теб.Станал е за смях пред приятелите ни. Като се съберем все се хвали от теб и дори веднъж каза,че майка му не може да ти стъпи на малкия пръст”. „Сероозно ли говориш?” „Мамо,мислиш ли,че мога да те излъжа? Ама нали го знаеш какъв е прост.Иска да се пошегува с тебе,но като не умее,все черен хумор се получава.Ти си по-умна и по-възпитана,бъди по-толерантна,моля те!” „Права си,дъще, то крушата не пада по-далече от дървото. Като гледам родителите му какви са смотаняци,какво искам от него.Горкото момче, чак ми дажаля за него. И какво още каза за мен?” Развихрих фантазията си и майка ми си тръгна щастлива като никога.
Ето го ,че си идва и мъжът ми. „Скъпи,днес мама беше тук” „Моля те не ми разваляй настроението! Тая жена може ли да прескочи един ден и да не дойде?Само един ден,питам?” „Мили,искам да те помоля да бъдеш по-търпелив с нея.В момента кара критическата,има напреднала склероза ,открили са й дори частична амнезия.Говорих с доктора й,хич не е добре.Какво ти пречи да не й обръщаш внимание?Но да не се изпуснеш да й кажеш,че съм говорила с лекаря,тя нищичко не знае.” „Наистина ли?Абе аз се чудех,викам си тая жена е луда и иска и нас да подлуди,ама щом е такава работата...”
Мама звъни на вратата.Отваря мъжът ми. „Пак ли си ти?”-прецежда той през зъби,но с усмивка. „Ех,зетко какъв си майтапчия!”-отвръща мама също подозрително усмихната. И започват да си мятат словесни стрели,но така, „на майтап”.Защото нали ”оня” ,мъжът ми де,е невъзпитан,а „оная”-майка ми-луда за връзване...
Аз обикновено си мълча и не се жалвам никому,но сега реших да споделя опита си.Щото може и в друго някое семейство случайно тъща и зет да не се обичат.То надали има други като нас,ама...В такива частни случаи ,мили жени само лъжа му е майката,повярвайте ми!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados