Зимна приказка
Петък
Отначало Петков беше много ентусиазиран. Случайно беше открил това райско кътче от нашата природа – високи сини планини, бели снегове, зелени борови гори, чист въздух и една съвременна хижа с всички удобства, че и нещо повече.
Така непретенциозно я бяха нарекли – Хижата, а вътре имаше дискотека, фитнес зала, сауна, басейн и дори гейм – зала с Интернет.
Искаше да доведе класа си за зимната ваканция, но успя да изкопчи разрешение само за три дни. След онзи нещастен инцидент с българските деца в Сърбия, беше невероятно трудно да заведеш някъде ученици – изискваха куп документи: разрешителни, инструктажи, застраховки, декларации от родителите и какво ли още не!.
Петков беше класен ръководител на първия випуск тринадесети клас на Механотехникума – шестнадесет момчета и шест момичета. Искаше да им остане незабравим спомен от последната учебна година, макар че вече не се чувстваха и отдавна не се държаха като ученици. Такива се водеха само по дневник. Много от техните връстници бяха женени с деца. Всички бяха пълнолетни – на по двадесет, няколко дори и на двадесет и една години – не можеше да забрани да им сервират алкохол!
Прав беше директорът, като каза, че ще му е много трудно да ги контролира и го задължи да вземе още един преподавател и то жена, за да пази момичетата от посегател-ства. Но никоя колежка не прие предложението му – кой ще си замине семейството точно преди Нова година, за да дивее в планината с банда невъзпитани ученици?! Накрая се принуди да покани Нейкова – новата учителка по математика.
През октомври математичката получи инсулт и се пенсионира по болест, затова назначиха това двадесет и четири годишно девойче още преди да се е дипломирало. Фактът, че не предаваше на неговия клас, не пречеше на момчетата да се заглеждат по нея из коридорите и стълбите и да подсвиркват след нея в училищния парк. За това им поведение имаше вина и тя, защото понякога се обличаше неподходящо, би казал дори предизвикателно – с къси полички и големи деколтета. Вместо да се държи дистанцирано и да им вдъхва някакъв респект, както подобава на един учител, тя се смееше на шегите им, разговаряше с тях на злободневни теми и танцуваше с учениците на училищните забави,
Може би затова всички я обичаха, а повечето момчета бяха влюбени в нея, дори Дидо Баничката, който се правеше на обратен, защото така било модерно!
Петков беше стар ерген. През януари щеше да навърши четиридесет години и като повечето представители на зодия Козирог, беше затворен в себе си, не особено общителен човек, живеещ в свой вътрешен свят, в който освен за машини и механизми, книги и ученици, за друго нямаше място. Е, отделяше и по няколко часа седмично, за да поддържа тялото си в добра форма. Макар започнал да оплешивява, все още изглеждаше добре – висок и слаб, но здрав българин. Лесно привличаше женските погледи и също така лесно ги отблъскваше – с намръщеното си лице и страха от обвързване!
Опасяваше се, че вместо тя да пази момичетата, щеше да се наложи той нея да пази! Вече не беше толкова въодушевен от предстоящата екскурзия в планината, но нямаше как да се откаже в последния момент. Не искаше да разочарова учениците си! Накрая измисли оптималното решение – както се казва в поговорката: "И вълкът да е сит, и агнето да е цяло!". Вярно, щеше да плати с цената на някои лични удобства, но щеше да го съобщи на г-ца Нейкова след като пристигнат, в последния момент, за да не се откаже и тя!
* * *
Пътят се виеше нагоре покрай урви и пропасти. Уж беше поринат и опесъчен, но на места оставаха заледени участъци, което го правеше особено опасен. Микробусът бавно пълзеше нагоре, по-бавно и от стрелките на часовника, а Цветан дрънкаше на китарата, момичетата пееха, момчетата викаха и се смееха и никой не забелязваше пребледнялото лице на Нейкова и напрегнатия поглед на Петков. Даскали – това им е работата, да се притесняват, има – няма за какво!
Но когато пристигнаха, всички се зарадваха, че пътуването най-сетне приключи! Изсипаха се от автобуса като чувал с картофи и се втурнаха към Хижата като турските орди към връх Шипка. Никой не обърна внимание на приказната красота наоколо – като загадъчна зимна приказка!
Нейкова въздъхна, нарами сака си и влезе последна.
Хижата представляваше модерна, съвременна сграда на два етажа с интересна архитектура. На първия етаж имаше малък ресторант с кухненски помещения, зала със спортни уреди и малка игрална зала само с осем компютъра. Дискоте-ката се намираше на партера, зад двойна звукоизолирана врата, за да не смущава шумът останалите гости. Широко двойно стълбище водеше до първия етаж, където се съединяваше и продължаваше нагоре до втория. Там се намираха спалните помещения – един луксозен апартамент в средата и по седем малки в двата коридора, разположени като разперени крила на птица. Всеки апартамент представляваше антре с гардероб, врата към баня и тоалетна и втора врата към спално помещение с две легла. На партера зад стълбището също имаше две врати – едната водеше към сауната, разделена на две части: мъжка и женска, а втората извеждаше навън. Оттам по няколко стъпала се слизаше до басейна, който бе свързан с основната сграда с лека покривна конструкция. През лятото покритието се събираше като огромни щори и към скелето се прикрепяха подвижни сенници за удобство на гостите, които не обичат прекалено силното слънце. Сега басейнът беше източен, за да не замръзне. Но сауната работеше и Нейкова се уговори с момичетата още тази вечер да я посетят.
Когато се качи горе, всички вече се бяха настанили. Петков внесе сака й в централния апартамент. Беше просторен и светъл. Подобно на другите, най-напред се влизаше в малко антре с врата към банята. Другата врата водеше към огромно помещение, преградено с портал. В предната част имаше битова камина с дебели борови цепеници, край която бяха разположени диван, ниска масичка, барче (заредено с няколко вида напитки), телевизор и малка библиотечка.. Зад портала имаше голяма спалня, гардероб, тоалетка и до прозореца - писалищна маса с удобен стол. Имаше също и врата към дълга, обща за всички спални тераса. Това не й хареса – не биха могли да контролират кой къде влиза и излиза. Оставаше да се надяват на съзнанието на учениците - че знаят какво правят, все пак не бяха вече деца!
- Петков, видях, че момчетата са в дясното крило, с изключение на Любо и Момчил, които са настанени в лявото, където са и момичетата. Защо точно те двамата? Да беше сложил поне Дидо, нямам им доверие, особено на Момчил.
Момчил беше малко над средния ръст, но много силен – с набито, мускулесто тяло. Явно полагаше специални усилия, за да се поддържа. Към нея винаги беше учтив – поздравяваше я, отваряше пред нея вратата на кабинета й, нищо, че нямаше там часове и й носеше допълнително захарчета за кафето в закусвалнята, което я дразнеше. Минаваше за женкар и се мислеше за неотразим, но тя го бе чула как арогантно се отнесе веднъж с едно момиче. Вярно, че момичето беше му казало нещо вулгарно преди това, но не можеше да оправдае постъпката му. А когато танцува с него в дискотеката, я притискаше по-силно, отколкото би трябвало и ръката му не стоеше точно на кръста й, а все се плъзгаше надолу. Това не й беше съвсем неприятно, защото усети силно физическо прив-личане, което обаче беше недопустимо и оттогава го избягваше. Но не можеше да разкаже всичко това на колегата си.
Любо също беше красавец – висок и строен. Дори очилата не го загрозяваха, а му придаваха интелигентен вид. Много момичета въздишаха по него, но времето му беше ангажирано изцяло с учение и компютри. Вилето от неговия клас правеше какво ли не, за да я забележи. Заради него дойде и в планината. Дали няма да се опита да го прелъсти? Едва ли...
- Петков, а ти в коя стая си, ако нещо се наложи?
Той видимо се смути. Беше се уговорил с управителя, но трябваше достатъчно достоверно да представи версията си пред нея.
- Ами... преди няколко дни е станала авария, радиаторите са протекли и са спрели парното в останалите стаи. Днес е петък, а майсторът щял да дойде чак в понеделник. Така че ще трябва да си поделим този апартамент.
- Спалнята е само една. Нали не искаш да кажеш, че ще спим заедно?!
- Не, разбира се, макар че не бих имал нищо против! Ще спя от тази страна на портала, на дивана.
* * *
След вечеря се разделиха. Милена Нейкова заедно с Любо, Вили и няколко момчета влязоха в гейм-залата и часове наред играха Counter-Strike. Пепи Петков и още няколко момчета отидоха в другата зала да си поиграят със спортните уреди. Останалите слязоха в дискотеката и завихриха купон.
Малко преди полунощ Милена се прибра в апарта-мента. Петков лежеше с дрехите на дивана и каза, че не бил спокоен и не можел да заспи преди тя да се е прибрала. Тя му пожела лека нощ и мина от другата страна на портала.
Облече си нощницата и седна пред тоалетката да разреше косите си. Имаше естествено къдрави, дълги под раменете коси, които носеше небрежно повдигнати с шнола. Всяка вечер ги сплиташе на една или две плитки. Ако забрави, не би могла да ги среше на сутринта!
После взе чантичката с тоалетните си принадлежности и тръгна към банята. Но видя отражението си в огледалото и се спря. Не защото нощницата й беше прозрачна, а защото се сети за сестра си Миглена, близначката. Милена взе шала си от стола, уви раменете си, после седна до писалището и се загледа през прозореца.
Дали сестра й ще спи спокойно тази нощ? Беше заминала преди два месеца за Испания, където се грижеше за някаква луда болна бабичка. Никога не бяха се разделяли за толкова дълго време. Говореха си всяка събота по телефона и Милена с нетърпение очакваше утрешното обаждане. Дали продължаваше да я буди по няколко пъти нощем, като в кошмарна пародия на рекламата за NesTea: "фагалдо – абрито" – италианския вариант на нашето "примък – отмък", а сестра й я завивaше като малко дете!?
Взе лист хартия и започна да пише. Не писмо на сестра си, а стих. Спомни си миналото лято, когато двете ходиха заедно в Стара Загора, точно когато бяха нацъфтели липите. Беше толкова прекрасно преживяване: вървиш по улиците, а целият град ухае на липи! Искаше пак да са заедно! Всички тези спомени родиха следните стихове:
"След пролетта идва лято, после есен и зима –
кръгът се затваря необратимо!
И трябва да отидеш на Екватора,
за да почувстваш пак копнеж по вятъра,
по жълтите листа, по зимата,
по пейките любими във градината,
по улиците с мирис на бензин
на липи, по небосвода син.
И те владее пак това, неотменимото,
което винаги те връща към Родината!"
Милена често пишеше стихове и то не лоши, но единствено сестра й беше посветена в тази тайна, защото се срамуваше – вече не беше ученичка да излива в стихове трепетите на душата си. Довършваше последните редове, когато усети нечие присъствие в стаята – дали чу притаен дъх или стана течение, което довя непознат парфюм? А може с периферното си зрение да е забелязала движещ се силует, отразен от стъклото на прозореца? Или едновременно всичко това? Милена рязко стана и се обърна, при което шалът падна от раменете й.
- О! – възкликнаха изненадано и двамата.
Той – вперил поглед в тялото й, ясно очертано през прозрачната нощница.
- Любчо, какво правиш тук!? Как влезе?
- Петков е заспал – не става за куче – пазач!
- Какво има, защо не вървиш да спиш и ти?
- Няма къде. Момчил си е довел момиче и ме изгони от стаята. Исках да се оплача на класния, но той е като спящата красавица. Ще спи непробудно поне сто години!
- И ти подмина красавицата, за да влезеш при звяра!- Нейкова се наведе да вдигне шала си, с което несъзнателно изложи на показ гърдите си с цялата им прелест. – Какво предлагаш?
Любо конвулсивно преглътна:
- Не знам! Ако не Ви се спи, можем да ползваме спалнята на смени. Нека поспя един – два часа, после ще ида да се разходя или при компютрите – все ще изкарам до сутринта!
- Добре, лягай! Аз имам още нещо за писане...
Пред себе си поне можеше да признае, че се разстрои от това, че Момчил беше през няколко стени с някакво момиче... С коя ли от всичките? Вили си падаше по Любо, Мария беше влюбена в класния си, Петя и Ива не дойдоха, защото им било скъпо (45 лв. за три дни!), Галя е толкова грозна, че едва ли би я погледнал... Остана Дани, която съвсем наскоро отряза толкова грубо... Как ли се е съгласила?
Написа:
" Защо ме търсиш и безпокоиш?
Защо спокойствието ми смущаваш?
Не съм за теб и знай: грешиш,
към познатите си щом ме приобщаваш!"
Точно така – тя не го познаваше що за характер е, нито пък той нея. Само че не търсеше нея! Но не искаше това да се променя. Дали?
Обърна се и погледна към леглото. Любо беше оставил очилата си на шкафчето. Лежеше с гръб към нея и дишаше спокойно, равномерно. Сигурно вече беше заспал. Той поне беше безобиден и присъствието му не й създаваше грижи. Дали да не си легне и тя? Какво ли щеше да си помисли Петков, ако го види сутринта да излиза от стаята й? Беше й жал да го събуди. Дори не си изми зъбите, за да не събуди и колегата си.
Легна си съвсем тихо и внимателно, но Любо се размърда. Тя прошепна:
- Събудих ли те? Извинявай, няма нищо, спи!
- Студено ми е!
- Тук няма други одеяла. Опри гърба си до моя, ще ти стане по-топло!- и тя се премести към средата на спалнята, за да е по-близо.
Той се сгуши до нея, като тялото му повтори извивките на нейното тяло. Тя бързо се отдръпна, завъртя се по гръб, и го погледна.
- Като казах да се опреш на мен имах предвид единствено и само гърба! И как няма да ти е студено, като си си съблякъл и потника, и тениската! Стани и се облечи!
- Не мога, защото вече съм станал! Убеди се сама!
Хвана ръката й и я придърпа до себе си. Когато го докосна и разбра какво е "станало", Милена се дръпна като опарена. Изсъска:
- Да не си ексхибиционист? Махай се! Мислех, че мога да ти имам доверие!
После извика:
– Петков!
Любо запуши устата й с ръка и легна върху нея:
- Не викай! Ще срамуваш! Ако класния дойде, ще му кажа, че сама си ме поканила в леглото си. Той е мъж и ще ме разбере!
- Именно! Ако имам нужда от секс, ще повикам него, а не някой дечко като теб! Остави ме и си върви! Ако сега си тръгнеш, няма да кажа на никого и ще забравим тази неприятна случка!
Докато разменяха тези задъхани реплики, той трескаво опипваше тялото й – гърдите, краката, разкопча бодито й и пъхна пръсти в ...
- Позволи ми да ти докажа, че съм мъж и да превърна случката в приятна! Няма да съжаляваш!
- Вече съжалявам, че допуснах това да се случи! Махни се от мен, задушаваш ме! Петков!
- Ако не спреш да викаш, ще те насиля!
- Сега какво правиш, да не би да е доброволно?
- Уж се дърпаш , а си пусна соковете! И ти ме искаш, колкото и аз теб! Физически си готова да ме приемеш!
- Може би, но не и психически! Отвратителен си! Помощ! Петков!
Петков влезе сънен:
- Какво става тук?
- Помощ! Махни този идиот от мен!
Петков го хвана под мишниците и го изхвърли като мокро коте от леглото:
- Обличай се и изчезвай! После ще поговорим! И а чуя, че си казал нещо, горко ти!
Любо се облече набързо и се измъкна от стаята.
Петков седна до Милена на леглото. Тя също седна, а той й подаде още една възглавница, за да се облегне по-удобно.
- Добре ли си?
- Да, добре съм. Нищо ми няма!
Тя седеше и гледаше с празен поглед.
- Какво стана? Направи ли ти нещо?
- Не, не можа! Ако беше закъснял още малко...
После се разплака:
- Затисна ме с тяло, не можех да помръдна!... Виках те, а ти спиш!... Мачкаше гърдите ми...
Той погледна надолу и видя, че едната е излязла навън. Заприлича му на малка сочна ябълка. Обхвана я с длан и тя се побра цялата в нея. После я прибра обратно в деколтето. Милена сякаш нищо не забеляза. Вече не плачеше, но продължаваше да хълца:
- ...Казах му да спре! Казах му, че ако искам секс, ще повикам някой мъж, например теб...
- Така ли му каза?
- ...Не ме послуша! Продължаваше да ме опипва! Дори пъхна пръсти в...
- Къде?
Не можеше да му каже. Затова взе ръката му и я сложи там. Веднага разбра, че е сгрешила! Погледна издутата му пижама и съжали за постъпката си.
- Пепи, аз не исках....
Той я прекъсна:
- Има един израз: "По-добре прелъстена и изоставена, отколкото започната и недовършена!"
- По-добре да спрем до тук!
- Наистина ли искаш да спра?
Опитната му ръка я лишаваше от способността да мисли:
- Не знам....
- Не се страхувай! Ще те пазя! – и той извади един презерватив от джоба на пижамата си.
- Винаги ли си носиш такива неща?
- Не, чиста случайност!
Той целуна очите й и пое с устни сълзите, останали в ъгълчетата. После покри с целувки страните, нослето, устните...
- Не искам никога да те виждам разплакана! Можеш да разчиташ за всичко на мен, каквото и да се случи! Успокой се и се отпусни. Знам пътя и ще те заведа до върха!Готова ли си да ме последваш? Искаш ли да го направим?
- Да!
Наистина беше готова! Той постави презерватива и с един силен тласък проникна в нея. Милена се дръпна и извика уплашено.
- Заболя ли те? Извинявай! Ако бях без предпазител, щях да усетя преградата и да бъда по-внимателен! Не предполагах, че си девствена! Да продължа ли?
- Да. Не съм се пазила за някакъв специален случай, просто така се получи.
Има един период в живота на момичетата, някъде между седми и девети клас (за някои и по-рано), когато поради липса на възпитание, от невежество, заради зле разбрана романтика или по силата на инерцията, повлечени от примера на приятелките си, момичетата губят девствеността си. Тези, които пропуснат този момент, съзряват и започват да се отнасят по-сериозно към секса – като апотеоз на любовта, а не като приключение или тест за съвместимост и стават все по-придирчиви към първия си сексуален партньор. Това се бе случило и с Милена, но в този момент не искаше да си признае.
Когато свършиха, тя запали цигара и отиде до прозореца.
Той лежеше, гледаше я и си мислеше: "Когато взе ръката ми, я помислих за малка мръсница, а тя била девствена! Сега разбирам защо известните изпълнители пускат първо на концертите си подгряващи групи. Тя никога не би легнала с мен, ако не беше разстроена от случилото се преди това! И все пак, въпреки изненадата и болката, успя да получи оргазъм и вярвам, че я направих щастлива! Не трябва да пропускам момента! Ще й кажа, че я обичам, жените се връзват на такива думи!"
- Милена, би ли дошла при мен? Искам да поговорим!
Тя беше забила поглед в тъмното стъкло. "Как можах да го направя с мъж, когото не обичам?! Излъгах го, исках първия път да е нещо специално! Първо щяха да ме изнасилят, а после... Как можах да се поддам?..."
- Да, какво има? – тя седна до него на леглото.
- Зная, че много ти се насъбра, но искам да знаеш, че случилото се между нас означава много за мен.Отдавна те наблюдавам и мисля, че съм влюбен в теб. Затова те поканих на тази екскурзия – с надеждата, че ще имаме възможност да се сближим и опознаем. Това, което стана, надмина очакванията ми. Моментът едва ли е подходящ, но не зная дали ще събера смелост втори път, затова сега искам да ти предложа: омъжи се за мен! Обичам те и искам да споделиш живота си с мен! Вярно, че съм доста по възрастен от теб, но има щастливи двойки и с по-голяма разлика. Ще вляза в банята, а ти си помисли. Не ми отказвай веднага – не съм свикнал да ми отказват, защото на никоя досега не съм предлагал брак.
И той влезе в банята, а Милена се облече, взе тоалетните си принадлежности и излезе. Не можеше да си представи, че ще сподели една баня с него, след като вече бяха споделили едно легло, какво остава за цял живот! Сети се, че беше обещала на момичетата да отидат в сауната. Не й се обадиха. Или са ходили без нея, или са забравили. Реши да отиде сама и да сложи ред в обърканите си мисли.
Когато слезе на партера дочу приглушена музика откъм дискотеката и влезе вътре да провери да не би още да я чакат. Вътре имаше само няколко момчета. Близо до бара стояха Цветан, Любо и още трима, които високо се смееха. Като я видяха да влиза, Цветан бързо скри цигарата, която му подаваха. На какво ли се смеят? И защо ще крият цигара от нея, като пушеха открито пред всички в двора на училището!? Освен ако е... Разбира се, как не се сети – марихуана или нещо подобно... Затова се смееха. Кой знае какво е наприказвал Любо – наркотикът е развързал и устата, и фантазията му. Не искаше, а и не можеше да се справи с толкова мъже в тяхното състояние. Ще каже после на Петков, нали им е класен – да си поеме отговорността. Обърна се да си върви и тогава го видя: Момчил седеше сам, забил поглед в масата и пиеше бира, като някой заклет пияница. Защо беше тук, нали Любо каза, че е с момиче? Не искаше да му се обажда, но той я видя и повика:
- Почакай!
- Какво има?
- Нали не е вярно!?
- За какво говориш?
- За теб и Любо! С Цветан се хванаха на бас. После той се качи горе и остана близо час. А сега се хвали, че е бил с теб! Вярно ли е?
- Какви са тези глупости?! Забравяш, че и класният ти е в същия апартамент! Беше горе, но си поприказваха с Петков и после той го изпрати да спи. Трева ли пушат? Сигурно тя му е развихрила така фантазията!
- Благодаря ти, знаех си, че не може да е вярно!
- Затова ли си седнал тук да се наливаш с бира?
- Не съм се наливал, тази ми е първата. Бях отчаян и нищо не ми се правеше – нито да пия, нито да спя, нищо! Ти защо не спиш? Искаш ли да потанцуваме?
- Някой друг път, вече е късно! Върви да спиш, утре ще приказваме. Сега съм тръгнала другаде.
- Добре, обещаваш ли?
- Да! – и тя излезе.
* * *
В сауната нямаше никой. Милена пусна парата, после се съблече, уви тялото си с една голяма кърпа, която забоде над гърдите и седна на стъпалата, като подпря гърба си на една от мраморните колони. Сигурно беше заспала, защото я стресна мелодичен мъжки глас, който напяваше тихо почти до ухото й:
-" ...Искам да замина с теб
някъде далеч, далеч оттук!
Искам да открия с теб
мястото, където няма студ!..."
Обърна се и какво да види!
- Момчиле, какво правиш в женската сауна?! Какво ще си помислят за мен, ако някой те види!? Защо си дошъл?
- Чакай, ще ти обясня! Последвах те, защото ми обеща, че утре ще поговорим. Вече е утре, а не сме разговаряли повече от месец! Защо ме избягваш? Не е ли защото и ти си почувствала същото, каквото и аз последния път, когато бяхме заедно?
- Дори да е така, никога не сме били и не можем да бъдем заедно! Ти си ученик, а аз – учителка! Ако се съберем и разберат за нас, свършено е с мен – ще ме изхвърлят, ще ме очернят и ще трябва да си сменя професията, а аз си я харесвам! Освен това съм ти кака, защото съм с три години по-стара от теб.
- Мила ми Милено! Започвам като Ботев, но няма да продължа като него, макар че и аз съм готов да се жертвам за каузата, в която вярвам, нищо, че не е за общественото, а за нашето лично благо! "Каки" са онези на магистралата! Три години не са чак толкова много! И забравяш, че ще бъда ученик само още пет месеца! Ако знам, че и ти ме обичаш, бих могъл да те изчакам и една година – все едно съм в казармата! Но за разлика от войниците, ще мога всеки ден да виждам своята любима, пък било и отдалече!
- Не можеш да твърдиш, че ме обичаш, защото не ме познаваш, а и аз нищо не знам за теб!
- Добре. Дай ми гребена си, легни и сложи главата си на коляното ми. Ще ти среша косите и ще ги сплета, а през това време ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш за мен...
- Първо, къде си се научил да решиш и сплиташ женски коси? Като гледам бицепсите ти, едва ли това е обичайното ти занимание!
- Когато майка ми почина, сестрите ми бяха на три и шест години. На четиринадесет, връстниците ми тичаха след момичетата, а аз си имах не едно, а две – сутрин им сплитах косите, а вечер ги прибирах от детската градина. Баща ми работеше на смени, а когато беше свободен, висеше по кръчмите.
- Извинявай, не знаех...
- Няма нищо. Вече не ме боли толкова, макар че едва ли някой някога може да свикне със смъртта, особено на родителите си.
- Какво е станало с баща ти?
- Сестрите ми пораснаха и вече се оправят сами. Баща ми отказа пиенето. И точно когато си мислех, че вече ще имам свой живот, някакъв пиян шофьор се качил на тротоара точно преди автобусната спирка и помлял чакащите пътници, в това число и него... Страхувах се, че социалните ще ми ги отнемат и почти го направиха, защото сега сестрите ми са настанени в полуинтернат. Получавам пенсия и сирашка стипендия и въпреки това парите все не стигат. Мускулите ми са от работа, а не от спортни уреди и упражнения като на класния.
- Да, сега разбирам, че си отговорен млад мъж, към когото съдбата не е била много щедра!
- Така беше преди да те срещна. Защото сега ми поднесе най-щедрия дар: любовта! Ами ти? Разкажи ми нещо за себе си! Била ли си влюбена?
- Имам сестра близначка, която сега е в Италия. Обичам пътешествията и красотата на природата. Била съм влюбена в липите на Стара Загора и в люляците на Ловеч, във Врачанския Балкан и във Варненския залив...
- Знаеш, че не те питам за това, а за момчета. Има ли друг мъж в живота ти? Забелязах, че и Петков си пада по теб. Ти такива ли мъже харесваш? Улегнали, а не хлапаци като мен! Уверявам те, че мога много по-добре от него да се грижа за семейство. Имам опит. Дори мога да готвя! А той толкова години живее сам, че навярно си мисли, че целият свят трябва да се върти покрай него!
- Ти какво, някакви агитации ли ми правиш? Не съм тръгнала да се женя за Пепи Петков, макар че тази вечер ми предложи.
- Какво му отговори?
- Още нищо.
- Не го прави, ще съжаляваш! С никого не би била така щастлива, както с мен, защото никой не те обича толкова много!
И той се наведе и я целуна по челото.
- Сега, ако имаш огледало, можеш да седнеш и да ми кажеш харесва ли ти прическата?
Милена седна и извади малко огледалце от чантичката си.
- Е?
- Може да се каже, че добре си се справил!
- Може, но не си сигурна?
- Огледалото е съвсем малко, а и постоянно се покрива с пара...
- Защо си толкова напрегната? Огледай се – какво виждаш наоколо?
- Нищо, само пара.
- Точно така. Представи си, че край нас се кълбят облаци и ние сме като Адам и Ева – сами в рая, не вкусили плода на познанието. Отпусни се и се наслаждавай на тишината и спокойствието. Нали сауната е затова – да свали напрежението от плещите ни, да се отпуснем. Моето присъствие ли те смущава?
- Не, имах много тежка вечер!
- Знаех си аз, че за разлика от другите игри, компютърните не те развличат, а те натоварват още повече – не трябваше да стоиш толкова до късно при компютрите. Това даде повод на Любо да се фука, че имаш по специално отношение към него!
- Той се опита да ме изнасили!
- Какво-о-о? Копелето мръсно, още сега ще го намеря и ще му размажа физиономията!
- Недей, нищо не можа да ми направи! Петков влезе навреме и го спря. После се обяви за мой закрилник и дори ми предложи да се омъжа за него.
- Да не е било нагласено? За да го възприемеш като герой – спасител? Човек не се жени от признателност, а от любов! Нали не го обичаш?
- Не.
- Камък ми падна от сърцето! Сега легни по корем и се отпусни!
Милена го послуша, защото забеляза, че както е седнала, кърпата й се е разтворила почти до мястото, където се съединяват краката й. Не искаше да го предизвиква, да му дава поводи или надежди.
Момчил започна да масажира леко раменете и врата й и навярно докосваше от време на време някакви еротични зони, така че тя настръхна цялата и масажът имаше по-скоро обратен ефект. Той усети, че не е постигнал желания резултат и й предложи:
- Хайде да се прибираме по стаите си – времето много напредна!
Събота
Утрото дойде без повече произшествия.
Този ден беше посветен на планината и снега. След закуска се качиха на ски-влека и целия ден прекараха на пистата. Имаше много смях и закачки, падания и бой със снежни топки. Имаше и пострадали – Галя си навехна крака. Боби, който беше доста закръглен, все пухтеше и не можеше да настигне останалите, видя в случилото се шанс да се измъкне и предложи да я заведе до Хижата. Не го биваше за скиор и понесе стоически грубите шеги на съучениците си, че най-после и на него му е излязъл късмета, да не пропуска момента докато са сами и т.н., само и само да се прибере на топло.
Ако някой ги наблюдаваше отстрани, а такъв наблюдател през повечето време беше Петков, не би различил Милена Нейкова от учениците. Тя участваше наравно с всички в закачките, търкалянето в снега, състезанията и снежните боеве. И това беше естествено – нали бяха почти връстници!
Обядваха в малко ресторантче в подножието на ски-пистата, собственост на Ловно-рибарския съюз. Казваше се "Пастървата" и предлагаше изключително рибно меню.
След това си организираха състезание по ски-слалом и обявиха най-добрите за Снежен крал и Снежна кралица. После върнаха ските и взеха две големи шейни, с които се пуснаха за последно надолу.
Милена се стараеше да се държи естествено и изглежда само Момчил забеляза, че през целия ден се стара да не остава насаме с Петков. На шейната той седна зад нея и пошепна шеговито в ухото й:
- Разбирам защо избягваш класния – още не си му дала отговор, нали? Но защо отбягваш и мен? Нима сърцето на Снежната кралица е от лед, или се страхуваш, че ако ме докоснеш или целунеш (ау–у, каква кощунствена мисъл, как можах да го кажа!) и ще се превърна в буца лед!
- Ще ти се, но ти и без това вече си замръзнал – ръцете ти са ледени!
- Ще дойдеш ли по-късно в сауната да се стоплим и поговорим? Вече знаеш, че можеш да ми имаш доверие!
- Не зная... Може, но не ти обещавам!
Вечерта се събраха в големия апартамент и запалиха камината. Цветан донесе китарата, а Боби едно тарамбуки, с което доста сносно поддържаше ритъма на музикалните изпълнения. До късно пяха и си разказваха мръсно вицове. Бързо изпразниха бутилките от барчето – шампанско, кампари и пина-колада – все слабоалкохолни питиета. Митко донесе шише водка Флирт, тъй като имал рожден ден и Петков му бил разрешил. Шишето се изпразни, докато обиколи направения полукръг и всички отпиха по глътка. Не се напиха, но настроението видимо се повдигна с няколко градуса. Някой предложи да играят на бутилка.
Нейкова се извини, че е уморена и заедно с Вилето, която не искаше да се прибира сама в стаята си, легнаха на голямата спалня и заспаха, въпреки шума, който се вдигаше зад портала.
И Петков, и Момчил, които с нетърпение чакаха да свърши купонът и другите да си легнат, за да поговорят с Милена, останаха излъгани в надеждите си – да чуят някои отговори, за които и тя самата не беше готова!
Неделя
Този ден всички спаха до късно.
Нейкова забрави да каже на Петков за "онези" цигари и някои момчета пак се надрусаха. Други извадиха скритите резерви разнороден алкохол и го изпиха, тъй като било срамота да го връщат обратно. Боби с нежелание извади резервите си от шпеков салам и луканка – за мезе. Някой изкара бурна нощ със съквартирантката на Вилето, тъй като последната спа цялата нощ при Милена. Всичко това се случи след като се разотидоха по стаите уж да спят, доста след полунощ. Петков така и не разбра. Даскалите не могат, а и не трябва да знаят всичко, нали?
Милена стана първа – нали първа си беше легнала и рано се наспа. После събуди момичетата и ги заведе в сауната. Там останаха близо два часа. Мъглата от водни пари превърна душната атмосфера в задушевна, а голотата на телата им ги предразположи да разголят и душите си. Споделиха дълго пазени тайни, болки и радости, надежди и разочарования. Момичетата почти изнудиха Милена да каже и тя нещо за себе си. Накрая, без да споменава имена и без да им разкрива събитията от последните два дни, тя им сподели, че няма сериозна връзка, но в живота й в момента има двама мъже – по-млад и по-стар от нея. И не знае кой да избере! Единият й предлага брак, който предвещава светло бъдеще и спокойни старини, но тя не го обича. Другият вълнува не само мислите, но и тялото й – когато е наблизо, цялата изтръпва, прималява й и топли вълни я обливат... Но връзката им е невъзможна, изпълнена с безброй трудности и препятствия – обществото не би ги приело...
Дани, която се правеше на по-отворена, й предложи:
- Ами ожени се за единия и си вземи другия за любовник! Доколкото разбирам, младият има много пари и може да ти осигури спокойствие, дом, семейство и прочие, но не го обичаш. След време може да го обикнеш! Дотогава можеш да се утешаваш с другия, който е по-стар и по-опитен в леглото, но има жена и деца и не иска да се разведе и да ги напусне... Ти си влюбена в него, но може и само така да ти се струва. Ако не си спала нито с един от тях, само си губиш времето! Направи го и чак тогава можеш да решиш! Права ли съм?
- На твоите години може би и аз бих разсъждавала по същия начин...
- Четири години не са чак такава голяма разлика! Само защото седиш от другата страна – на катедрата, а не на учебната маса, не те прави повече или по-малко жена!
- Нападаш ме, защото се чувстваш пренебрегната, а аз трябва да избирам между двама!
- Не е така! Просто ти предлагам вариант, при който да реализираш и двете възможности, които ти се предлагат!
- Не мога да живея в лъжа! Освен това ролите са разменени...
Намесиха се и другите момичета и разговорът премина в дискусия за честността в отношенията между двата пола: трябва ли да казваш всичко на любимия си или някои малки лъжи са допустими?
Милена ги уверяваше, че няма малки лъжи. И най-малката води до друга, по-голяма и така нарастват като лавина, която в един момент те затрупва и започваш да се задушаваш ...
Вили твърдеше, че трябва да си честен само с гаджето си, а всички останали можеш да баламосваш, колкото си искаш!
Милена я попита:
- Ами ако се разделите и си хванеш друг приятел – момче, което по-рано си лъгала, то как ще ти има доверие?
Така и не можаха да постигнат консенсус. Като в Народното събрание: приказват, излагат доводи, спорят, дори се и обиждат, а накрая резултат никакъв – всеки е запазил старото си мнение. И прави, каквото намери за добре!
- Хайде, момичета, да си вземем по един студен душ и да излизаме, че женските приказки нямат край! Кой знае кое време е станало!
- Какво-о-о? Как така студен!? – развикаха се те почти в един глас.
- Защото сауната отпуска не само тялото, но и фантазията и предразполага към нерегламентирани сексуални връзки.- Милена си спомни мимолетните си желания по-предната вечер, които така и не се реализираха.- Нямате време за глупости, защото трябва да си събирате багажа! Студеният душ е най-доброто средство за да охладите страстите.
- Значи сега е последният ни шанс да си хванем гадже на тази екскурзия! – заяви Вили.
- То пък едни красавци – сополанковци и наркомани! – възкликна Галя.
- "Гроздето е кисело!" – казала лисицата, като не могла да го откъсне! – присмя й се Дани – Има и свестни, и по-зрели!
- И кльощави, и дебели... – добави Мария, като й намекваше за Боби.
- Да, да! Дебелите могат и да отслабнат, но на теб акъл няма да ти дойде! – не й остана длъжна Галя. – Има и стари ергени, на които да завъртиш ума, стига да можеш! Ама не ти стигна времето – почивката беше само три дни!
* * *
След късната закуска всички се качиха на автобуса и потеглиха надолу – към града, към домовете и семействата си, където щяха да украсят новогодишните елхи и да чакат с нетърпение Новата година.
Какво ли щеше да им донесе? За учениците – неизбежната промяна да напуснат ученическата скамейка и да поемат сами отговорност за живота си, макар че има хора, които и до последния си ден разчитат на помощта на мама и татко! Някои бяха рано възмъжали, по неволя. И едните, и другите, щяха със съжаление да си спомнят за отминалото детство и последната ученическа екскурзия...
Милена гледаше през прозореца и мислено се прощаваше с красотата на природата, изпълнена с нереализирани обещания за любов и романтика. Нейната зимна приказка остана неразказана...
В приказките числото три има магическа сила: царските синове са трима, златните ябълки са три, дори ламята е триглава. И всяко чудо е за три дни, а накрая всичко свършва добре. А когато двама се карат, трети печели.
Вярно, прекараха три незабравими дни в планината! Незабравими по различни причини. Трима различни мъже нахлуха неканени в живота й. Не принцове, разбира се, такива в днешно време няма. Но благородството на душата съществува и тя го откри у най-малкия (както в приказките). Обаче нямаше да бере момински ябълки, защото "дървото" бе ограбено.
И въпреки, че три дни всички ядоха, пиха и се веселиха, всъщност нямаше хепи енд.
За нея Любо не съществуваше и макар че беше принудена от обстоятелствата да го вижда и среща, просто игнорираше присъствието му. Вилето пак се беше лепнала за него. Дали не трябва да й каже що за човек е той?
Петков седеше на първата седалка с лице към вътрешността на автобуса и уж разговаряше с някого, а очите му бяха все в нея. Сигурно е разочарован – за първи път да се реши на раздяла с ергенския си живот, а тя, избранницата му, не подскача от радост! Дори не го удостои с отговор, а го остави да се терзае! Защо постъпи така? Защото той се възползва от нея, а всяко удоволствие трябва да се плаща! Нека плати с няколко безсънни нощи. Тя със сигурност ще плати с много повече изтерзани часове, в които ще се пита: защо точно той?!
Момчил седеше на седалката до нея и уж неволно докосваше ръката й със своята ръка, а на завоите притискаше бедрото си в нейното. Нещо й обясняваше, може би разказваше виц, защото накрая се засмя, но усети, че не го слуша и замълча. Тя вече си даваше сметка за чувствата и желанията си, но не можеше да се реши да отключи клетката и ги пусне да летят на воля, пред целия свят. Защото се опасяваше, че хорската злоба и завист ще прекършат крилете й и ще ги стъпчат в калта, и двамата! А той беше преживял и изстрадал толкова много, не искаше да му причини нови мъки и страдания. Но нямаше ли да страда повече, ако го отблъсне? Кой път да избере? Ако му даде малко надежда, той обеща търпеливо да чака до края на учебната година. После можеха да се отдадат на чувствата си, но имаше ли бъдеще тази връзка? Той ли беше мъжът на мечтите и живота й?
Засега нямаше отговор. Животът не е приказка, в която предварително знаеш какво ще се случи!
© Галина Белинска Все права защищены
Благодаря за шестицата!